„В неколкостотин свои писма г-жа Севинье изразява в различни изречения силната си любов към своята дъщеря. Не следва да се смята, че сърцето има толкова ум.” ~ Лудвиг БЕРНЕ
Френска маркиза и авторка на знаменити писма, Мари дьо Рабютен-Шантал (маркиза дьо Севинье) е интригуваща дама. Съпругът й загива в дуел седем години след женитбата им, а Мари остава вдовица с две деца. Почти 30 години продължава писмената кореспонденция с дъщеря й Франсоаз, след като тя се омъжва. Писмата се превръщат в публично достояние, а писателската дарба на маркизата се усъвършенства с всяко следващо писание. Редове, изпълнени с мъдри сентенции на латински, испански и италиански, и загрижени размишления за живота, брака и любовта, споделени от майка на дъщеря.
(1626 ~ 1696)
Създали са ме без мое съгласие, а да си тръгна от живота съм длъжна – това ме убива. Смъртта е ужасна с това, че ме заставя още повече да ненавиждам живота. Ще си помислите, че искам да живея вечно – съвсем не. Но ако ме питаха за моето мнение, бих предпочела да съм умряла в ръцете на кърмачката ми. Би ме избавило от много огорчения и страдания и по-леко и с по-голяма вероятност би ми осигурило Царството небесно.
Ако благочестивият човек прекарва толкова много време със своя изповедник, то е поради факта, че му харесва да говори за себе си, макар и лоши неща.
Продължителните надежди отслабят радостта, както продължителните болести притъпяват болката.
Всъщност любовта непрестанно започва отново.
Изневярата може да се прости, но не и да се забрави.
Истинската дружба не е безоблачна.
Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам кучетата.
Сърцето няма бръчки.
За да разберем, колко сме досадни при разговор с другите, достатъчно е да си спомним колко ни досаждат те със своите приказки.
Няма такива наслаждения и радости, които да не губят своето значение, когато се трупат леко и са прекалено.
Възгледите на жената са следствие на чувствата й.
За да бъде съвършен, му липсват само няколко недостатъка.
Успешният брак плаща всички сметки.
Забелязала съм, че човек крайно рядко е достатъчно учтив да умре, когато всички желаят смъртта му.
(The title page of a 1745 English edition of Mme de Sévigné's letters)
Картина: Marie de Rabutin-Chantal, marquise de Sévigné (1626-1696), c.1670 - Wikimedia Commons; The title page of a 1745 English edition of Mme de Sévigné's letters - Wikimedia Commons
