152 години от рождението на обичания поет, подредил най-ценните бисерни рими в българската лирика за деца
Вместо кукли и игралки
ето ви, дечица малки,
с моя поздрав и честитка
тази скромна пъстра китка.
(От „Посвещение”)
Близо сто години са изминали от появата на една тънка книжка със стихотворения, наречена „Детска китка“. Неин автор е Стоян М. Попов или Чичо Стоян – псевдоним, с който той остава в литературата ни за деца и до днес. Съдбата на поета Стоян М. Попов е от най-щастливите – неговите звучни, ведри стихотворения „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Мойто бебе“, „Щъркел шарен дългокрак“ и редица други са познати и обичани от всички поколения български деца вече близо век. Неизменно присъствуват в читанките и поетичните сборници, предават се от родители на деца. Но вероятно малцина от по-новите поколения, които рецитират неговите песни, знаят кой е поетът с това толкова предразполагащо име – Чичо Стоян.
Стоян М. Попов е роден в 1865 г. в село Дивотино, Софийско. Мечтата на родителите му да отгледат син свещеник го отвежда в семинарията. Там обаче жадният за дела, за активен труд младеж не издържа и напуска, без да е успял да завърши образованието си. Той трябвало сам да осигурява прехраната си и сам да се образова. Младият Стоян М. Попов не се е срамувал от никаква работа и нито за момент не е преставал да чете. Неговото постоянство и любознателност биват възнаградени – скоро Стоян Попов се нарежда сред изтъкнатите за времето културни деятели в страната. Всъщност най-голяма слава, всеобщо признание му донасят детските му стихотворения. Но до тяхната поява, а и след това неуморният културен труженик и гражданин с ярко родолюбиво и социално чувство отдава силите и енергията си и в други области. На първо място в театъра – той е един от най-преданите и най-активни радетели на българския театър в началото на нашия век. Стоян М. Попов организира театрални трупи, сам участвува в представленията като актьор и режисьор. Той е от инициаторите за изграждането на дъсчен театър в Пловдив по време на първото българско изложение. Свързал живота си с една от големите ни актриси от онова време Роза Попова, Стоян М. Попов до края на дните си остава в плен на театралното изкуство.
Стоян М. Попов започва своята поетична дейност със стихотворения за възрастни. Първата му книга „Сбирка стихотворения“ показва силно гражданско чувство, състрадание към тежката съдба на бедните и отрудени хора, както и неизтощимото му трудолюбие. Стоян М. Попов е рядко активен, неуморим – темпераментното му перо създава стихове, поеми, пиеси.
И така до момента, в който той открива своето истинско място в поезията, до 1898 година, когато се появява „Детска китка“ – стихосбирка за деца, отпечатана като приложение на популярното детско списание „Звездица“. Големият успех на тази малка по обем книжка поставя началото на една щастлива поетична съдба. Родители и деца, учители посрещат стихотворенията на Стоян М. Попов възторжено.
(Чичо Стоян, 1936 г.)
Братче и сестриче
Своето сестриче
Тодорчо обича,
като се събуди,
все при него тича.
Лицето му гали,
милва, гъделичка,
а когато стане –
храни го с лъжичка.
...
Стиховете на Чичо Стоян за малките се явяват във време, когато от христоматиите и читанките са известни творбите на Петко Рачов Славейков, Васил Попович, Иван Вазов и Константин Величков. Новото, което поетът внася, се състои в начина, по който той представя пред децата света, в тона, с който води разговора си с тях. Без назидание и директни възпитателни интонации и в същото време без изкуствено да се вдетинява, да се старае да „слезе“ до малките, до тяхното световъзприемане и реакции.
Хуморът на Чичо Стоян е ласкав, добронамерен — играта може да се превърне в плач, но той никога не е дълготраен, защото лошото настроение в детството е само миг. Стиховете на Чичо Стоян покоряват с щедростта на настроението, с естествено предадения свят на детските игри, с песенния стих. Издавани многократно в отделни книжки („Залъгалки за дечица малки“, „Чичов дар“, „Чичова книжка“, „Анка и Писанка“), стихотворенията на Чичо Стоян за малките са от най-ценните достижения на детската ни поезия. Те са били пример и за следващите поколения български писатели със своята непринуденост, с искреността си, с обичта, която Чичо Стоян е вложил в тях.
(думи на Божанка Константинова в предисловие към книжката „Сърдитко” на Чичо Стоян)
...
При мама и при татко
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила.
Тихо татко да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави,
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
...
Играчка плачка
Играл зайо, играл байо,
паднал зайо, ударил се.
Ударил се, разплакал се,
от играчка – ей ти плачка!
Дошла жаба – стара баба;
хванала го, вдигнала го.
Видели се, засмели се,
та от плачка пак играчка!
Снимка: Българска Държавна агенция „Архиви”
Илюстрация книжка: chitanka.info
