„Мъжете по-често заболяват от камъни в бъбреците, отколкото жените. Темите „хармония“ и „партньорство“ мъжът решава по-трудно от жената, на която тези принципи по природа са по-близки.“
♥ Бъбреци
В тялото има както единични органи (например стомах, черен дроб, панкреас, далак), така и двойни органи, като бели дробове, тестикули, яйчници и бъбреци. Разгледаме ли чифтните органи, прави впечатление, че всички те имат отношение към темата „контакт“ и „партньорство“. Белите дробове олицетворяват сферата на непрекия контакт и непряката комуникация, докато тестикулите и яйчниците, като полови органи, представят сексуалността. Бъбреците пък отговарят на партньорството, в смисъл на интимна среща между близки.
Тези три сфери всъщност съответстват и на старогръцките понятия за любов: philia (приятелство), еros (сексуална любов) и аgape в смисъл на постепенното сливане с всичко. Всички вещества, които тялото поема, в края на краищата попадат в кръвта. Бъбреците имат задачата на централна пречиствателна (филтрираща) станция. Затова те трябва да умеят да различават кои вещества са поносими и използваеми за организма и кои отпадъчни продукти и отрови трябва да се отделят. За тази трудна задача бъбреците разполагат с различни механизми, които ние тук, заради тяхната физиологическа комплексност, искаме да опростим до две основни функции. Първото стъпало на пречистването функционира на принципа на механично сито, в което частиците след определена големина се задържат. Размерът на порите на това сито е точно толкова голям, че да може най-малката белтъчна молекула (албумин) да бъде задържана. Второто значително сложно стъпало се опира на връзката между осмозата и принципа на противотечението. По принцип осмозата се основава върху изравняването между налягането и концентрационния спад на две течности, които са отделени една от друга с полупропусклива мембрана. Принципът на противотечението има грижата двете течности с различна концентрация непрекъснато да преминават една до друга, което дава възможност на бъбрека в случай на нужда да може да отделя висококонцентрирана урина (например сутрешната урина). При това осмотично уравновесяване става въпрос, в края на краищата, да се запазват жизненоважни за тялото соли, от концентрацията на които, между другото, зависи киселинно-алкалното равновесие. Лаикът в областта на медицината изобщо не съзнава от какво жизненоважно значение е това равновесие между киселина и основа, което се измерва със стойността на рН. Всички биохимични реакции (например осигуряване на енергия, синтез на белтъчини) зависят от стабилна в тесни граници стойност на рН. С нея кръвта се задържа строго в определен интервал между алкално и киселинно състояние, между ин и ян.
Аналогично всяко партньорство се състои в опита двата полюса - мъжкият (ян, киселинно) и женският (ин, алкално) да се доведат до хармонично изравняване. Както бъбрекът има грижата да осигурява равновесието между киселина и основа, така аналогично и партньорството осигурява на човека възможността да допълва себе си в посока към цялостността чрез връзката с друг човек, който изживява сянката на единия. При това другата (или „по-добрата“) половина компенсира, чрез своята същност, това, което на самата нея й липсва. Най-голямата опасност в едно партньорство обаче винаги е вярата, че проблематичните и смущаващи начини на поведение са единствено проблем на другия и „нямат нищо общо със самия мен“. В такъв случай човек затъва в проекцията и не разбира необходимостта и ползата да преработва и обработва отразените от партньора сфери на собствената сянка, за да може, осъзнавайки ги, да израства и съзрява. Соматизира ли се тази грешка, бъбреците също пропускат жизненоважни вещества (белтък, соли) да преминат през филтърните системи и губят съществени за собственото разбитие съставки във външния свят (например при гломерулонефрит). Те демонстрират същата неспособност да разпознават важни вещества като собствени, както психиката, която не разпознава като собствени важни проблеми и поради това ги предоставя на другия.
Както човекът трябва да опознава себе си в партньора, така и бъбреците се нуждаят от способността да разпознават идващите отвън „чужди“ вещества като важни за собствената им годност за анализ и развитие. Колко близко бъбреците се съотнасят към темите „партньорство“ и „способ за контакт“ личи добре и от определени всекидневни навици.
При всички обстоятелства, при които хората се срещат с намерението да установят контакт един с друг, пиенето играе голяма роля. Не е чудно, тъй като стимулира „контактния орган бъбрек“, а също и психическата способност за контакт. Контактът бързо става по-тесен, когато хората се чукнат с пълни чаши или бирени халби. С чукането на чаши може да започне флирт без нищо неприлично. Замяната на дистанцираното „вие“ с по-близкото „ти“ почти винаги е свързана с ритуал за пиене, побратимяването се полива. Създаването на човешки контакти без пиене кажи-речи е немислимо - на парти, в светска компания или на народен празник - навсякъде човек отпива кураж, за да се приближи до другия. Такава компания съответно гледа с подозрение този, който не пие с другите. Защото, който не пие или пие малко, показва, че не иска да възбужда своите контактни органи и така да запази дистанция. При всички подобни случаи безусловно се предпочитат подчертано диуретични напитки, които особено силно стимулират бъбрека - кафе, чай и алкохол. (Веднага след пиенето при светски поводи по значение следва пушенето. Пушенето стимулира другия наш контактен орган - белия дроб. Общоизвестно е, че в компания обикновено значително повече се пуши, отколкото когато човек е сам.) Който много пие, показва своето желание за контакт, но рискува да остане на равнището на ерзац задоволяването. Камъни в бъбреците се образуват чрез утаяване и кристализация на определени вещества, които обилно се съдържат в урината (например пикочна киселина, калциев фосфат, калциев оксалат). Наред с условия на средата, опасността от образуването на камъни е тясно свързана с количеството течности, което изпиваме - голямото количество течност намалява концентрацията на дадено вещество и увеличава разтворимостта му. Образува ли се обаче камък, той прекъсва потока и може да доведе до колика. Коликата е смислен опит на тялото, чрез перисталтични движения на пикочния канал, да изведе навън блокиращия камък. Този крайно болезнен процес може да се сравни с раждане. Коликата води до бунт и подтиква към движение. Ако коликата на собственото тяло не е достатъчна да придвижи камъка по-нататък, лекарят настоява пациентът допълнително да скача със същата цел. Освен това, терапията се опитва най-вече с отпускане, затопляне и обилно пиене на течност - да ускори „раждането“ на камъка.
Съответствията на психично ниво могат лесно да се забележат. Блокиращият камък се състои от вещества, които всъщност е трябвало да бъдат отделени, тъй като не допринасят с нищо повече за развитието на тялото. Той съответства на натрупване на теми, от които човек отдавна би трябвало да се е освободил, понеже те не допринасят с нищо за развитието му. Ако обаче човек упорито се вкопчва в маловажни и отживели теми, те блокират потока на развитието и причиняват задръстване. Тогава симптомът на коликата принуждава към онова движение, което човек със своето вкопчване всъщност е искал да възпрепятства. И лекарят основателно изисква от пациента правилно поведение: да скача. Само отскокът, отдалечаването от старото може да допринесе развитието отново да потече и да се освободи от отживялото (камъка). Статистиката показва, че мъжете по-често заболяват от камъни в бъбреците, отколкото жените.
Темите „хармония“ и „партньорство“ мъжът решава по-трудно от жената, на която тези принципи по природа са по-близки. Обратно, агресивното налагане на волята е голям проблем за жената, докато този принцип е по-близък на мъжа. Статистически това личи и във вече споменатата честота на камъните в жлъчката у жени. Използваните терапевтични мерки при бъбречната колика характеризират принципите, които помагат при решаване на проблемите за хармония и партньорство: топлина, като израз на влечение и любов, отпускане на свитите в спазъм канали, като знак за отваряне и по-нататъшно развитие и накрая - подаване на течност, която допринася всичко отново да се задвижи и да потече.
От: „Болестта като език на душата“, Рюдигер Далке, Изд. „Лик“, 1999 г.
Изображение: DALL-E
