„Жените вярват на сърцето си повече, отколкото на всякакви глупости, затова и живеят по-дълго.“

Карлос Руис Сафон е единият от трима най-успешни съвременни испански автори наред с Хавиер Сиера и Хуан Гомес Хурадо. Той е бивш копирайтър, дипломиран бакалавър по Информационни науки, бивш креативен директор в рекламния бранш  и страстен фен на драконите и кофеина. Горд притежател е на 22 литературни награди в САЩ, Холандия, Португалия, Испания, Франция, Норвегия и Канада и е един от най-четените съвременни автори в Европа.

Понякога си мислим, че хората са билети от лотарията: че са тук, за да направят реалност нашите абсурдни мечти.

Някои селяндури си въобразяват, че ако хванат една жена за задника и тя не се оплаче, значи им е в кърпа вързана.Аматьори! Женското сърце е тайнствен лабиринт, твърде голямо предизвикателство за недодялания ум на мъжа-измамник. Ако искате наистина да притежавате една жена, трябва да мислите като нея, и най-напред трябва да спечелите душата й. Останалото, сладката мека обвивка, която ви отнема и разума, и добродетелта, е просто едно допълнение.

Вие, жените, повече вярвате на сърцето, отколкото на всякакви глупости,затова и живеете по-дълго.

Понякога си мисля, че Дарвин се е объркал и че човекът всъщност произлиза от свинята, защото у осем от всеки десет души дреме по едно прасе, което само чака повод да се прояви.

Човешката низост е фитил, който си търси огън.

Злото предполага някакво нравствено съждение, намерение и известен размисъл. Слабоумният или идиотът дори за миг не спира, за да помисли и разсъди. Той действа инстинктивно като добиче, убеден, че върши добро, че винаги има право, и гордо преебава – с извинение – всеки, който му изглежда по-различен от него – било то поради цвета на кожата, поради вярата, езика, националността или поради предпочитаните развелчения. На тоя свят са нужни повече действително лоши хора и по-малко междинни тъпанари.

Внимавайте какво говорите и какво правите с децата си! Думите, с които се отравя сърцето на едно дете - било то от злоба или от невежество - се загнездват в паметта му като тумор и рано или късно му изгарят душата.

Съдбата винаги се спотайва току зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети – това са трите й най-често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея.

Колкото по-безсъдържателно е времето, толкова по-бързо тече. Безсмисленият живот профучава покрай тебе като влак, който не спира на твоята гара.

Който не знае къде отива, до никъде не стига.

В кревата си струва да се лежи само когато човек е млади има добра компания.

Дяволът е измислил младостта, за да можем да извършим грешките си, а Бог е създал зрелостта и старостта, за да можем да си платим за тях ...

Времето прави с тялото онова, което глупостта прави с душата. Разкапва го.

В очакванията човешката душа ръждясва.

Подаръците се правят за удоволствие на даряващия,а не заради заслугите на получаващия.

Понякога се брои не това,което си дал, а това, което си отстъпил.

Понякога човек говори по-свободно пред някой непознат, отколкото пред близките си. Навярно защото непознатият ни вижда такива, каквито сме, а не каквито му се иска да бъдем.

Някой ми каза, че в мига, в който се запиташ дали обичаш някого, вече си спрял да го обичаш завинаги.

Тези, които се нуждаем да обичаме са само сенки в душите на непознати.

Който обича истински, обича тихо, с действия, никога с думи.

Знаете ли какво им е най-хубавото на разбитите сърца? Че могат да се разбият истински само веднъж. Останалото са просто драскотини...

Готови сме да повярваме във всичко,освен в истината.

Не вярвай на всичко, което виждаш.Образа на реалността, който ни преподнасят oчите е само илюзия, оптически трик. Светлината е изкусен лъжец.

Понякога най-реалните неща се случват единствено във въображението.Спомняме си само онова, което никога не се е случило.

Спомените са по-лоши и от куршумите.

Не се доверявай на този, който вярва на всички.

Понякога предаността не е повече от извор на страдание,заради тази вечна глупост да преследваме тези, които ни нараняват...

Всяко майсторско увещаване, което е достойно за името си,апелира първо към любопитството, после към суетата, а накрая – към добросърдечието или угризението.

Едно нещо е да вярваш на жената, друго е да вярваш на всичко което тя казва.

Запомнете добре: горещо сърце и хладен разсъдък – това е главното правило за истинския съблазнител.

Животът ме е научил никога да не губя надежда, но не и твърде много да разчитам на нея. Надеждата е жестока и суетна, при нея няма съвест.

Една тайна струва толкова,колкото тези, от които трябва да я пазим.

Париж е единствения град на света,където да умреш от глад все още се смята за изкуство.

Интересно е как съдим останалите и не си даваме сметка, че презрението ни е жалко, докато не започнат да ни липсват, докато не ни ги отнемат. Отнемат ни ги, защото никога не са ни принадлежали...

Докато умът разбере случилото се, раните в сърцето вече са прекалено дълбоки. 

Когато всички се стремят да изкарат някого чудовище има две възможности:или той е бил светец, или те крият половината истина.

Говоренето е за глупаците, мълчанието е за страхливците, а слушането е за мъдреците.

Ако хората обмисляха поне една четвърт от онова, което говорят, този свят би бил същински рай.

Този свят няма да умре от атомна бомба, както пишат по вестниците, ще умре от смях, от баналност, превръщайки всичко във виц, и на всичкото отгоре лош виц.

Няма втори възможности, освен за разкаянието.

Омразата е талант, който се научава с годините.

По-добре нещо да е в повече, отколкото да не достига.

Животът щедро ни предоставя тъкмо онова, за което не ламтим.

Веднъж един добър приятел ми каза, че проблемите са като хлебарките. Ако ги извадиш на светло, те се плашат и бягат.

Безсмислено бе да си губим времето в опити да променим света;достатъчно бе да не допускаме той да ни промени.

Хората, които си нямат живот, винаги трябва да се бъркат в живота на другите.

Най-ефикасният начин да обезвредиш бедните е да насадиш у тях желанието да подражават на богатите. Това е отровата, с която капитализмът заслепява…

Да печелиш пари не е трудно само по себе си. Трудното е да печелиш, като правиш нещо, на което си струва да посветиш живота си.

Случайностите са белезите на съдбата. Няма случайности. Ние сме марионетки, ръководени от нашите несъзнавани желания.

Добрите думи са безполезни жестове, които не изискват никаква жертва, а се посрещат с по-голяма благодарност, отколкото добрите дела.

Вярата или неверието са проявления на малодушието. Можеш да знаеш или да не знаеш, точка.

Вместо това да вярвам или да не вярвам, аз се съмнявам. Съмнението - ето това е моята религия.

Виното превръща умният човек в глупак, а глупавият в мъдрец.

Във всяка книга има душа. Душата на този, който я е написал, и душата на тези, които я четат и преживяват, и мечтаят над нея.

Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.

Ако никой не си спомня за теб, значи не съществуваш.

Снимка: carlosruizzafon.co.uk