Френският писател, драматург и афорист Етиен Рей (Etienne Rеy) е един от първите най-продавани автори на прочутата издателска къща The Grasset Editions. Великолепната му пиеса „La belle aventure”, написана съвместно с Robert de Flers и Gaston Arman de Caillavet, се играе за първи път през 1913 г. в Théâtre du Vaudeville. Феноменалният успех й отрежда да има дълъг театрален живот и да блесне на големия екран през годините като „The Beautiful Adventurе”.
За моралните и неморални житейски авантюри, с думите на Етиен Рей.
(„La belle aventure”)
Верността често е въпрос само на мебелировка. Доста по-трудно е да бъде запазена на дивана, отколкото на креслото.
В любовта, както и в изкуството, изтънчеността е добродетел на слабите.
Сърцето е едновременно взискателно и скромно: то изисква всичко и се задоволява почти с нищо.
Любима жена е тази, на която можеш да причиниш най-много страдания.
Четенето е грехът на добродетелните жени.
Отначало мечтаят за слава, после се надяват само на успех, а накрая се задоволяват и с похвалите на роднините.
Влюбеният мъж често изглежда като глупак, но влюбената жена – никога.
Съществуват такива нещастни същества, които имат сърце, за да страдат, но нямат сърце, за да обичат.
Покрай красотата, умът и сърцето винаги са изглеждали като бедни роднини.
Без нещастията хората биха скучали. Мъката обзема по-силно, отколкото радостта.
Измаменият мъж няма нужда да отмъщава на жена си - любовникът ще го направи вместо него.
Единствените любовни писма, имащи въобще някакъв смисъл, са съобщенията за раздялата.
Богатите са измислили това, че да се говори за пари е нетактично.
В литературния свят прощават всеки успех, освен финансовия.
Жената прощава презрението, грубостта и ненавистта. Но никога иронията.
Красотата поддържа дистанцията.
В любовта жалостта е по-близо до презрението, отколкото до добротата.
Слабите хора не престават да говорят са силата на своята воля.
Колко ли деца са били обсипвани от майките си с целувки, които са били предназначени не точно за тях!
Хубавите книги служат за утеха във всичко, но не могат да заменят нищо.
В царството на лъжите мъжете са простолюдието, а жените – аристокрацията.
Всяко сполучливо дело изглежда като плод на велик замисъл.
Мъжът по-скоро ще го трогнат сълзите на непознатата, отколкото сълзите на собствената му любовница.
Красотата е единственото качество на жената, способно да пробуди у мъжа чувство на жалост.
Във верността има малко мързел, малко страх, малко планиране, малко умора, малко пасивност, а понякога и малко вярност.
Грешката на един е урок за друг.
Докато мъжът е жесток, влюбената жена все още може да се надява, но стане ли добросърдечен, всичко е загубено.
Дори и когато не вярваш в мечтите си, не можеш да се разделиш с тях.
Желанието за любов все още не любов, но страхът от любов вече е любов.
Често забелязваш собственото си щастие едва по завистта, която то предизвиква.
Жената получава по-голямо удоволствие от изневярата отколкото мъжът - за него това не е кой знае какво събитие, но за нея измяната винаги означава отмъщение, страст или грях.
За мъжа – да се признае в изневяра, значи да си я прости на себе си.
Има жени, дотолкова обичани от всички, че никой не се осмелява да ги обикне.
Красотата на порядъчната жена не изглежда напълно завършена. Не й достига загадъчното обаяние на порочността.
Любовта е съюз на собственик и роб – и никога съюз на равни.
Много жени биха умрели от скука, ако не бяха мъжете или любовниците им, които да ги правят нещастни.
Много по-лесно е да обичаш всички жени, отколкото една-единствена.
Най-голямото доказателство за любовта си, което може да даде мъжът, е като замълчи за нея.
Най-достойните за любов са най-нещастни в любовта.
Някои се опитват да обикнат, за да не се чувстват самотни, също както плахите хора пеят в тъмнината, за да не се боят.
Очите са винаги по-нежни от сърцето.
Писателите в по-голямата си част са дотолкова заети с писане, че просто не им остава време и за мислене.
Изображение: La Belle Aventure, uniFrance Films
