Френският писател, драматург и афорист Етиен Рей (Etienne Rеy) е един от първите най-продавани автори на прочутата издателска къща The Grasset Editions. Великолепната му пиеса „La belle aventure”, написана съвместно с Robert de Flers и Gaston Arman de Caillavet, се играе за първи път през 1913 г. в Théâtre du Vaudeville. Феноменалният успех й отрежда да има дълъг театрален живот и да блесне на големия екран през годините като „The Beautiful Adventurе”. 

За моралните и неморални житейски авантюри, с думите на Етиен Рей.

(„La belle aventure”)

Верността често е въпрос само на мебелировка. Доста по-трудно е да бъде запазена на дивана, отколкото на креслото.

В любовта, както и в изкуството, изтънчеността е добродетел на слабите.

Сърцето е едновременно взискателно и скромно: то изисква всичко и се задоволява почти с нищо.

Любима жена е тази, на която можеш да причиниш най-много страдания.

Четенето е грехът на добродетелните жени.

Отначало мечтаят за слава, после се надяват само на успех, а накрая се задоволяват и с похвалите на роднините.

Влюбеният мъж често изглежда като глупак, но влюбената жена – никога.

Съществуват такива нещастни същества, които имат сърце, за да страдат, но нямат сърце, за да обичат.

Покрай красотата, умът и сърцето винаги са изглеждали като бедни роднини.

Без нещастията хората биха скучали. Мъката обзема по-силно, отколкото радостта.

Измаменият мъж няма нужда да отмъщава на жена си - любовникът ще го направи вместо него.

Единствените любовни писма, имащи въобще някакъв смисъл, са съобщенията за раздялата.

Богатите са измислили това, че да се говори за пари е нетактично.

В литературния свят прощават всеки успех, освен финансовия.

Жената прощава презрението, грубостта и ненавистта. Но никога иронията.

Красотата поддържа дистанцията.

В любовта жалостта е по-близо до презрението, отколкото до добротата.

Слабите хора не престават да говорят са силата на своята воля.

Колко ли деца са били обсипвани от майките си с целувки, които са били предназначени не точно за тях!

Хубавите книги служат за утеха във всичко, но не могат да заменят нищо.

В царството на лъжите мъжете са простолюдието, а жените – аристокрацията.

Всяко сполучливо дело изглежда като плод на велик замисъл.

Мъжът по-скоро ще го трогнат сълзите на непознатата, отколкото сълзите на собствената му любовница.

Красотата е единственото качество на жената, способно да пробуди у мъжа чувство на жалост.

Във верността има малко мързел, малко страх, малко планиране, малко умора, малко пасивност, а понякога и малко вярност.

Грешката на един е урок за друг.

Докато мъжът е жесток, влюбената жена все още може да се надява, но стане ли добросърдечен, всичко е загубено.

Дори и когато не вярваш в мечтите си, не можеш да се разделиш с тях.

Желанието за любов все още не любов, но страхът от любов вече е любов.

Често забелязваш собственото си щастие едва по завистта, която то предизвиква.

Жената получава по-голямо удоволствие от изневярата отколкото мъжът - за него това не е кой знае какво събитие, но за нея измяната винаги означава отмъщение, страст или грях.

За мъжа – да се признае в изневяра, значи да си я прости на себе си.

Има жени, дотолкова обичани от всички, че никой не се осмелява да ги обикне.

Красотата на порядъчната жена не изглежда напълно завършена. Не й достига загадъчното обаяние на порочността.

Любовта е съюз на собственик и роб – и никога съюз на равни.

Много жени биха умрели от скука, ако не бяха мъжете или любовниците им, които да ги правят нещастни.

Много по-лесно е да обичаш всички жени, отколкото една-единствена.

Най-голямото доказателство за любовта си, което може да даде мъжът, е като замълчи за нея.

Най-достойните за любов са най-нещастни в любовта.

Някои се опитват да обикнат, за да не се чувстват самотни, също както плахите хора пеят в тъмнината, за да не се боят.

Очите са винаги по-нежни от сърцето.

Писателите в по-голямата си част са дотолкова заети с писане, че просто не им остава време и за мислене.

Изображение: La Belle Aventure, uniFrance Films