„Без любов човек е мъртъв. Духовно мъртъв! Любовта прави хората човечни.” За любовта ~ красиво, с думите на талантливия български писател.

(Андрей Гуляшки с дъщеря си Светла)

Какво не знае младата жена

Влюбиш ли се – ставаш по-добър. Изпитваш да кажеш всекиму ласкава, приятна дума. Времето – и то променя измеренията си, когато си влюбен. Ако си с любимата – тече ужасно бързо, непоносимо. А когато я очакваш – минутите се превръщат на часове. 

Всичко споменато се отнася еднакво и за мъжа, и за жената. Магията е една. 

А сега пак във връзка с тази магия, ще ти доверя нещо, за което мъжете не обичат да приказват и което жените, особено младите – не знаят. Работата е в това, че магията действа с пълна сила в душата на мъжа и е нейна всевластна господарка до оня чуден миг, когато любимата му се отдаде. От тоя час нататък магията постепенно губи силата си, тя заприличва на балонче, прободено с игла. Тя започва да се стопява като пролетен сняг. Кога по-бързо, кога по-бавно, но неизбежно. Сексуалното опиянение у мъжа обикновено не трае повече от няколко месеца. Следват една, две, три „горещи” години, а сетне настъпват добрите делници. Разбира се, има изключения, но аз обръщам внимание върху онова, което се среща най-често в живота. 

Магията се превръща на обич – дълбока и трайна, но само при едно условие – когато между партньорите съществува душевно сродство. Но какво значи „душевно сродство”? Душевното сродство не означава в никакъв случай еднаквост. Пази боже! Еднаквостта във вкусовете, житейските цели, поривите – това разяжда обичта, както сярната киселина – желязото. Сродството на душите – има го, когато жената съпричаства във вкусовете, целите и поривите на своя партньор и живее с тях. И обратно - когато мъжът съпричаства в целите, вкусовете и поривите на своята партньорка и живее с тях. Казвам „съпричаства” – това е в случая най-простата дума, най-баналната. 

Жената не трябва да разчита на секса, тя дълбоко и фатално се лъже, ако си въобразява, че сексът свързва за дълго партньорите. Кислородът, който дава трайност на обичта във времето – това е сродството на душите. Това сродство не може да бъде заменено с нищо, то няма заместител. 

Затова не трябва да се бърза към оня чуден миг, след който магията започва да се свива като балонче, прободено с игла. Голямата, неповторимата красота е в изчакването. Изчаквайки, славеят пее най-хубавите си песни, поетът пише най-хубавите си стихове, спортистът постига най-високия си рекорд. 

Това би трябвало да знае младата жена. 

А отдаването без любов – то е равносилно на избождане на очи. Душата остава сляпа за красотата, която магията предлага толкова щедро. 

„Amor omnia vincit!” (Любовта побеждава всички – лат.) – са казали старите римляни. 

Привет от Тихия град!

От „Писма от Тихия град. Какво не знае младата жена”, Андрей Гуляшки, 1983 г., изд. „Хр.Г. Данов”
Снимка: Андрей Гуляшки с дъщеря си Светла, 24chasa.bg