Що е култура? Думата има един от основателите на постмодернизма в руската литература
Ако трябва да определя с две думи що е култура, не онази, която касае висшето образование и аспирантурата – защото и образованият човек може да бъде груб, – а онази култура, с която е надарен необразованият, неграмотният човек. Тази култура бих определил като способността да уважаваш.
Способността да уважаваш другия, способността да уважаваш онова, което не знаеш и не познаваш, способността да уважаваш хляба, земята, природата, историята и културата – следователно, способността за самоуважение, за достойнство.
И тъй като не бих се задоволил единствено с тази формулировка, струва ми се непълна, бих добавил още – способността да не преяждаш.
Ненаситен е и преяжда винаги нисшият, просякът, винаги робът, независимо от външно му богатство. Преяжда пирувайки, преяжда обичайки, преяжда дружейки… Изхвърля хляба, прогонва жената, отблъсква приятеля…
Кал. Мръсотия. Кратко вдишване, издишване. Такъв човек няма да изпадне в положение да гладува - само гладният съхранява човешкия си облик и е способен на съчувствие и разбиране. Този е роб.
Ситият, той поглъща и презира всичко, което е погълнал, и отмъщава за онова, за което е жадувал, гладувайки. Гладувал и преял.
Тая мнима свобода от светското, когато си вече сит, тая липса на духовност…
Той вперва мътен поглед, търсейки какво още да погълне, да омърси, да унищожи.
Изчерпал е гладното си стремление към свободата, преял е. И сега неговата свобода, е следващата степен на ситост – дебелащината, грубостта.
Защото той отново не е имал, не е владял, а сега, за да убеди себе си в своята свобода, той е длъжен да плюе на всичко, за което се е оказал така позорно неподготвен – за притежанието.
С изобилието може да се справи само културата. Некултурният човек не може да бъде богат. Богатството се нуждае от култура. Некултурният винаги ще се разори, а после ще се разруши.
Андрей Битов, “Кавказский пленник” (из книги “Уроки Армении”, 1969 г.)
Снимка: Новая газета
