„Нервите са прикрит егоизъм. Дано намалее трéската на нашия егоизъм, защото тя замъглява душата.”

Един човек казал на стареца Паисий: „По цял ден спя!”. А той му отвърнал: „Няма лошо, поне като спиш, не вършиш грехове!”. Какви хора са светците – дори грешките, греховете и бъркотиите, които им разкриваме, превръщат в благ помисъл, защото имат смирение. То ги кара да гледат красиво на нещата, да скланят глава и да не се държат така наперено: „Слушай да ти кажа! Това да го отсечеш! Онова да го поправиш!”. Не, светците нищо не ти казват, не изискват нищо, не търсят нищо, само от себе си търсят всичко, себе си порицават и наказват, борят се. Обичат всички други и се прекланят пред всички. Направиха ми впечатление думите на св. Нифон, епископ Константийски: „Когато гледаш някой, поставяй себе си мислено под нозете му и мислено се наведи”. Така и аз, който говоря тука, не съм нещо, а се смирявам пред тебе. Можеш ли да се навеждаш? Да се навеждаш както правят житните класове? Когато житото порасне и натрупа плод, то натежава и се накланя, върхът си навежда. И казваш: Има плод, има съдържание. Когато имаш съдържание, се навеждаш, когато нямаш съдържание – хвърчиш. Но ти искаш да се виждаш, да се отличаваш, както е житото в началото, бихме казали, в неговата младенческа възраст. Такъв е и младият човек, който е хубав, но и егоистичен, затруднява се да се смири, защото има висока представа за себе си, иска да се налага, да се вижда, да бъде чут...

Затова е велико нещо да имаме смирение, да просим смирение от Господа, да се навеждаме пред Господа, да ни вижда така смирени и да ни благословя. И нека да внимаваме, защото, в крайна сметка, тази гордост е най-големият ни проблем. Най-големият проблем е моят егоизъм. Какво каза? И при теб също? Зная го. Казах го така, за да не те засегна, но е истина и разбрах, че в крайна сметка това важи и за тебе. Ако размислиш за всички мои и твои проблеми, скъпи приятелю или приятелко, ще установиш, че за всичко, буквално за всичко е виновно нашето его. Нашият егоизъм е виновен за всичко. Може би ще възразиш: „Ама, аз какво съм виновен, егоизъм ли е, че съм се разболял, от егоизъм ли съм се разболял?”. Не. Навярно не си се разболял поради своя егоизъм, въпреки че егоизмът поразява и тялото, но това, че протестираш заради болестта си, пак е проява на егоизъм. Защото, ако имаше смирение и болестта щеше да възприемеш правилно. Разбираш ли? Защото болестта сама по себе си не е проблем, а въпросът е как човек я възприема, как я преобръща в себе си, как я тълкува, как я приема, как те докосва тя и на каква почва пада, на каква земя.

За всичко е виновно твоето его. За притесненията, недоволството, ако всичко ти е виновно, ако се оплакваш, ако роптаеш в живота, ако нещо ти липсва и чувстваш в себе си скръб – това е така, защото Христос ти липсва, както и смирението. Липсва ти смирение, а изобилства твоето его. Това е нашият проблем – силният егоизъм.

Пита някой: „Как можа да ми се случи това? Откъде ми дойде?!”. Отвсякъде. Отвсякъде можеш да паднеш в пропастта на егоизма. Не съществува само една опасност, та да ти каже някой: „Внимавай! Само оттук не минавай!”. Отвсякъде може да ти дойде. Както влакът може да падне и отляво, и отдясно, такава е нашата душа. Затова  се казва, че минаваме през много примки и пеем през Великия пост: „Внимавай, душо моя! Душо моя, душо моя, стани, събуди се, защо спиш?”, защото идват изкушения, ще те хвърлят в примките на егоизма, ще те захвърлят и оттук, и оттам.

Дяволът това най-вече иска да причини на човека, както е направил и с първите хора: хвърлил ги е в капана на егоизма, накарал ги е да имат високо мнение за себе си, доверие в себе си, в убеждението си, че „това, което казвам, така трябва да бъде! Това, което аз помислих, то е правилното! Край! Така трябва да стане! Държа на мнението си и не приемам никой да го оспорва! Не приемам да го обсъждам. Искам само да го наложа – това е моето мнение!”.

Всички страдаме от нашето его и най-вече от скрития егоизъм, който е много по-подъл и по-опасен, защото не се вижда. Скритата гордост вреди повече от всичко, защото другият, грешният, с какво да се гордее? И той може да е егоист, но човекът, който сам себе си е унизил, все едно казва: „Всички ме знаят, виждали са ме е в квартала... Всички знаят, че вкъщи се караме, ругаем се, че вземам наркотици, че съм станал за резил. Всички знаят, какъв съм – лош”.

За разлика от него, теб те смятат за добър. Добрият човек има по-коварен егоизъм, защото се проявява по заобиколен начин. Докато онзи, който с все сила се хвърля в греха, прави това пред очите на всички, хората се отвращават от него и това е неговият шанс. Защото, когато хората се отвръщат от тебе, Бог след това те обича. Един грешен човек, от който ти се гнусиш, разбираш ли? – него Бог обича. Когато видиш някой навън открито да греши, ти се възмущаваш, казвайки: „Докъде стигнахме!? Какво е това общество!? Какви са тези хора?”, ти вече хвърляш по него една кофа с твоето презрение, една кофа с кал и така го смиряваш. Ти губиш, а той печели. Ти губиш, защото си се погнусил от този човек, чийто егоизъм е видим. Твоята скрита гордост обаче, кога ще я видиш?

Ти губиш, той обаче печели. Ти губиш, защото си се погнусил от този човек, който има някаква видима гордост. Своята собствена скрита гордост, обаче, кога ще я видиш? Гордостта, която никой не вижда? Само ти я знаеш. И Бог. Скритият егоист обаче, т. нар. добър човек, трябва да се погнуси – знаеш ли кого? От самия себе си – това ще бъде неговото умиване. Ако сам се погнусиш от своето его, ще се умие душата ти. Да си кажеш: „Ето, хората ме смятат за добър! Срам за мен! Гнус ме е от себе си! Наричат ме добър човек, а аз знам колко съм лош, лъжец и лицемер. Но как да знаят моята тайна, моята страст, моята немощ, порок, скрит живот, думи, фантазии, животът ми вкъщи, как се отнасям към близките си, а не какво показвам навън. Няма откъде да го знаят...”.

Имаме високо мнение за нашето его, за себе си, за нашите харизми, за всичко. Някои хора се оплакват: „Не ми идва вдъхновение от Бога, не чувствам Бога!”. Виж, за да почувстваш небесните и божествени неща първо трябва да изчезне твоята „велика идея”, твоята голяма представа за себе си пречи да се открие голямата идея на Бога за теб. Твоето его е обзело изцяло въображението ти, мисълта ти. Създаваш си разни представи, сценарии, казваш кой си и какво си и така отделяш себе си от другите.

Смирените хора са много хубави, бих казал, че те са най-хубавите човеци. Хубаво е да срещнеш в живота си смирени хора, да вземеш сила от техния пример, сладост от тяхната сладка душа, което създава в теб покой, утеха, тишина – много хубаво нещо. Хубаво е да правиш нещо малко и смирено, а лошо е да правиш много и егоистично. Да кажеш една кратка молитва, защото толкова можеш, толкова ти идва от сърцето, е добро. Егоистично е да се правиш, че се молиш дълго, защото другите те гледат: „Вижте колко време се моля!”. Направи малкото, но да е смирено. Ако се чувстваш, че си достоен за удивление, си загубил твоята награда. Не си ли го разбрал? Много фино нещо е да правиш доброто по добър начин. Да направиш някакво добро, но да го направиш добре, по правилен начин, а не просто да кажеш „Направих еди-какво си”, а да го направиш смирено.

Егоизмът пронизва всички сфери на живота ти. Като се почне от това как готвиш, как седиш, как се обличаш, как се сресваш, как ходиш, как говориш – всичко. За стареца Паисий един човек казваше: „Този човек има голямо смирение!”. Само, защото го беше видял как бели един портокал. Нима смирението личи и от начина, по който белиш един портокал? Да, така е. По същия начин и егоизмът може да си проличи от начина, по който чистиш един портокал. Смиреният за всичко благодари.

Всяко нещо носи в себе си или смирение, или егоизъм. И колкото и да е странно, това винаги се проявява. Хубаво е да имаш смирение във всички свои прояви, да правиш нещо малко и смирено, и естествено постепенно да разширяваш нещата. Не искам да ви кажа да се отпускате и да си внушавате, че нищо не е нужно да правим, а да не се облягаме на добрите дела, които вършим, и, второ, да ги вършим правилно. Да си даваме сметка, когато говорим нещо, както сега аз, защо го правим. Заради Бога? За себе си? Или за да ме харесате и да ми кажете „Браво!”? Бог знае. Той ни казва да не съдим, а да ревнуваме смирението на светци и да го желаем.

Ако беше смирен, щеше да си най-хубавият човек на земята. Щеше да си най-хубавата жена на света. За мъжа си щеше да си мечта, скъпоценен камък, но ти липсва смирение. И на мъжете това липсва, и на децата, и на всички нас това е, което ни липсва. Не ти липсват нещата, които си видял на витрината и са ти грабнали окото. Не е новият автомобил или телефон, с който искаш да смениш своя. Смирение ти липсва на първо място. Ако го притежавахме, щяхме да гледаме на всичко около нас по различен начин, бихме постъпвали различно и животът ни като цяло би бил много по-хубав и хармоничен.   

Всичко, с което се гордеем, е откраднато – прочетено, чуто, казано от други преди нас. С чужди неща се хвалим. Нещата, които задоволяват егото ни, са като наркотиците – упояваш се. Не казвам да не казвате по някоя добра дума на другия човек, казвайте, но не и ласкателна похвала. Понякога някой има нужда от ободряване, от насърчаване. Детето трябва да го насърчиш, когато се колебае, добре е да му кажеш: „Браво!”, като виждаш несигурност на лицето му. „Добре стана, юначе! Браво”. И така един път, два пъти, три пъти. После обаче почва да се ласкае от хвалбите. Това не причинява добро на душата. Така става и при възрастните – започваме да се надуваме и цялото ни добро загива! Трябва да си приземен и да разбереш, че всяко благодеяние и всеки дар идва свише от Отца на светлините. Бог, Който е направил всички звезди на небето и всичко хубаво на тази земя, Той ни приземява и ни дава всичко добро тук, на земята, и в нашия ум за наше просветление, но то не е твое. Кое е твое, детето ми? Какво твое имаш? Твоето тщеславие – празната слава.

Тщеславието изпълва душата ти с много празноти, не се чувстваш удовлетворен от това, което правиш, не се успокояваш, не си доволен. Сигурно искаш да вървиш напред? Спри, изкарай егото от своите прояви, от всички свои движения, скрий се. В духовния живот, за да вървиш добре в живота на Христос и на Църквата, не се нуждаеш от реклама, а трябва да се смиряваш, както се скриват цикламите, които са толкова хубави. Не е нужна реклама. И когато Бог иска, ще те изведе на повърхността. Когато Бог иска, ще доведе хора и макар и скрит, ще те намерят и на другите ще те покажат. Не е нужна показност в духовния живот. Смири егото си. И ако приемеш със смирение горчивината, която другият ти причинява, това те услажда, т. е. той тръгва да те огорчи, а ти ставаш по-благ чрез горчивината. Защото заедно с горчивината поглъщаш Божията благодат, която подслажда всичко и превръща отровите на живота в елексир, и всичко става добро.

Искаш да седиш на трон? Седни на една скамейка и кажи: „Кой съм аз? Какво съм аз? Високо мнение имам за себе си!”. Имаш диплома? И какво от това – половин Гърция взема дипломи и докъде стигнахме? Успяхме ли, станахме ли значими хора? Имаме ли смирение, имаме ли любов? Светът на по-добре ли тръгна? Дипломи имат и тези, които рушат света – кой го руши, баба ми и дядо ми? Дядото и баба ми са на село, не знаят как да се подпишат, но не са разрушили света. Естествено и дипломираният не е разрушил света, понеже е учил, а понеже е учил егоистично и е използвал дипломата си по егоистичен начин. Не оспорвам образованието, след като и ние сме образовани. Но колко хубаво е в живота да възлюбим периферията, това презряно място, където другите не ни отдават значение. Ако отидем да седнем на последното място, там ще намерим и други за компания – ще намерим нашия Господ. Ако седнеш на презряно място, ще видиш до теб презрения Иисус. Това е хубавото. И тогава Господ ще ти даде Неговата слава. Ти ще Му кажеш: „Нима и Ти си тук?”. Той ще ти отвърне: „А къде да съм? В центъра ли? В центъра съм не Аз, а тези, на които им харесва да се наричат учители, господари, а Аз съм в края. Ако искаш да Ме намериш, там ме търси”. Когато бъдеш презрян и се смириш, когато бъдеш изгонен, когато другите стъпчат твоето его и те оставят в ъгъла, тогава ще намериш твоя Бог. Тогава ще почувстваш Господа. Това е много хубаво.

Нека водим нашата борба. Днес ще ти бъдат дадени възможности, още от сутринта, да се смириш, да кажеш едно „Добър ден!” на този, който се правеше, че не виждаш, да проявиш любов към някого, за когото се питаше: „Ама защо аз да направя първата стъпка?”. Ти ще я направиш, защото така ще се подслади животът ти.

Ако има гордост и егоизъм, те те изолират и от хората, и от Бога. Егоизмът е изолационна лента, изолационен материал, който те отделя от Бога, така че да няма никакъв между теб и Него. Божията благодат не може да влезе в теб, ако имаш егоизъм. Егото трябва да изчезне и на негово място да дойде Христос. Имам предвид да изчезне лошото его, нашето старо аз, защото съществува и добро его, с което обозначаваме своето самосъзнание, персоналност, харизми. Това е аз-ът, който Бог ни е дарил. Христос казва: „Възлюби ближния си като себе си”, т. е. да обикнеш другия така, както себе си обичаш. Следователно, имам едно аз, моето аз. Но моето лошо „аз”, сиреч себелюбието, страстите, нервите, егоизмът – това не са моето истинско аз, което Бог ми е дал, моята персоналност. Лошото „его” на човека не носи Неговия печат, това са моите немощи. Трябва да различаваме нещата: лошото его ще намразя, ще воювам с него и ще го стъпча, защото не ми помага да се приближа към Бога. Доброто его ще запазя и развивам в Бога.

Дано намалее трéската на нашия егоизъм, защото тя замъглява душата. До нас има хора, които горят от такава треска – те буквално изгарят от лудостта как ще изглеждат, как ще ги слушат, как ще ги погледнат и постоянно се стараят да впечатляват и да се преструват на това, което не са. Защото реално ние не сме такива, каквито се показваме навън, а сме много бедни, малки, незначими.

Всичко около нас ни учи на смирение. Когато отидеш на някое погребение и чуеш това, което свещеникът казва накрая: „Пръст си и в пръстта ще се върнеш”, там разбираш цялата истина. Пръст си, брате мой, пръст си и пак се връщаш в пръстта. Там, откъдето си тръгнал, там завършваш. Дали твоята душа, безсмъртната и вечната, която Бог ти е дарил, се смири? Това е въпросът, защото толкова години ти се грижи за тялото си, задоволява егоизма си чрез него и се грижеше за външната страна и ето, пред теб е завършекът. Не е нужно да си богослов, нито свещеник, даже християнин не е необходимо да бъдеш, за да разбереш как си устроен. Тлението е пред очите на всички ни.

Всички сме егоисти. Целта е да се смирим. Аз да смиря себе си и ти себе си, а не да започна да се правя на твой учител, да ти се карам и да те поправям. Майка Гавриила казва, че нервите са прикрит егоизъм. Защо се нервираш? Защото нещо не е станало така, както ти го искаш. Кой го иска? Да не би ти или аз? Скритият ти егоизъм го иска и ако не стане неговата, веднага започваш да се нервираш.

Нервираш ли се, значи си егоист, това е! Обичам те, но ти го казвам. И за мен се отнася. Когато се нервирам, се нервирам поради своя егоизъм. Смиреният никога не се нервира, каквото и да стане. Обещали са ти телевизор, а не са го донесли? Трябва да има някаква причина. Защо да се ядосвам? Защо трябва да се скарам с всички наоколо? Сега ти звучи логично, но в онзи час, когато страстта се разпали и егоизмът е наранен, тогава объркваме всичко.

Самият Господ е Смирение. Смирението означава да имаш Христос в себе си. Хубаво е да живееш в този свят, имайки смирено сърце, имайки в сърцето си Самия Господ, Който ще те утешава, успокоява. Ще живееш сред вълци, както казва Господ, ти ще бъдеш овца и няма да разбираш, че около тебе им вълци. Ще виждаш всички наоколо като овци, а вълците нищо няма да ти причиняват. Ще искат да те грабнат, да те разкъсат и няма да могат да те закачат, защото Господ ще има предпазен щит около тебе – Неговото свято смирение, което ще те крепи, покрива, разхубавява и защитава.

Нека се подвизаваме Господ да ни даде от Неговото смирение, защото Той каза: „Научете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си!”.

Превод: Константин Константинов

Източник: dveri.bg, (със съкращения)
Снимка: Архимандрит Андрей Конанос, perivolipanagias.blogspot.ru