Живейте днес! Затръшнете вратата към миналото!
Дейл Брекенридж Карнеги (24 ноември 1888 ~ 1 ноември 1955)
През пролетта на 1871-ва, един младеж прочел в книга фраза от 21 думи, която оказала огромно въздействие на целия му по-нататъшен живот. Студентът-медик от Монреалската болница бил загрижен за предстоящите зрелостни изпити и за това, какво го чака занапред, как ще живее по нататък. Двадесетте и една думи, които прочел тогава, му помогнали да стане един от най-знаменитите лекари на своето поколение.
Той основал световноизвестния медицински институт "Джон Хопкинс". Станал професор и оглавил катедра в Оксфорд, учредена от английския крал, т.е. бил удостоен с най-великите почести, които може да заслужи човек, занимаващ се с медицина в Англия. Когато починал, била издадена книга, състояща се от два дебели тома, с разкази за неговия живот. Той се наричал Уилям Ослър.
Ето двадесетте и една думи, на които той се натъкнал през пролетта на 1871 г., 21 думи от Томас Кармел : "Нашата главна задача е не да гледаме онова, което лежи в мъглявата далечина, а да правим това, което се намира непосредствено в нашите ръце."
Четиридесет и две години по-късно, в една топла пролетна вечер, сър Уилям Ослър беседвал със студенти от Йелския университет. Споделил с тях, че хората грешат, когато смятат, че той, професорът от четири университета и авторът на книги, притежава мозък от "особено качество. Казал им, че близките му приятели знаят, че е човек с най-обикновени способности.
Къде се крие тайната на неговия успех?
Тя е обусловена от факта, че той се стараел да живее в рамките на един ден. Какво е имал предвид Ослър? Няколко месеца преди своето излизане пред публика, той пресякъл Атлантика на голям презокеански лайнер, чийто капитан, стоящ на мостика, могъл с едно натискане на копчето да го покрие с водопроницаеми прегради.
Всеки от вас - казал сър Ослър - има по-висока организация от този лайнер и е програмиран за по-дълго плаване. Искам да ви науча да живеете в рамките на един ден, за да можете да си обезпечите по-голяма безопасност на плаването. Качете се на мостика, натиснете копчето и слушайте как Железните прегради затварят умрелите вчерашни дни. Натиснете друго копче и затворете железните завеси на бъдещето - още неродилите се утрешни дни. Тогава вие сте в безопасност - в безопасност днес. Затръшнете вратата към миналото! Дайте му да погребе само себе си. Оградете се от утрешните дни, които са облекчили на много хора пътят към смъртта. Товарът от утрешни грижи, заедно с вчерашния и с тези, който ви е нужно да носите днес, потиска и най-силните. Затворете бъдещето също тъй плътно, както и миналото.
Бъдещето е днес. Няма утре. Денят на спасението е именно днешният ден. Депресиите и загрижеността следват след човека, който се притеснява за бъдещето; преустройте "кърмата и носа", изработвайте си привичка да живеете в рамките на един ден.
Нима сър Ослър е казвал, че ние не трябва да се стараем да се подготвяме за утрешния ден? Съвсем не. Той казва, че най-добрият начин да се подготвим за утрешния ден - това е да концентрираме целия си интелект, целия си ентусиазъм за изпълнение на днешния ден и неговите дела - по възможно най-добрия начин.
И така, ако вие искате да изключите от вашия живот чувството за безпокойство, правете това, което е правел сър Ослър :
Живейте с грижите на днешния ден! Опитайте се да си зададете следните въпроси и да запишете техните отговори :
1. Често ли се безпокоя за бъдещето, не мечтая ли за вълшебна градина от рози някъде в далечината, зад хоризонта?
2. Не товаря ли от време на време настоящето с неща, имащи място в миналото, отдавна завършени, които не могат да се върнат?
3. Ставам ли сутрин с намерението да "хвана деня" , т.е. да направя максимум възможното за тези 24 часа?
4. Бих ли могъл да се чувствам по-добре, ако живея с грижите на един ден?
5. Кога ще започна да изпълнявам това правилно? От следващата седмица? От утре? От днес?
От: "Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот", Дейл Карнеги, изд. Alex TM&Co, 1990
Снимка: imdb.com
