Географското разположение на България на един световен кръстопът, предполага, а историческите данни потвърждават, че българите са контактували с много други народи. С някои по-дълго, с други мимолетно; някои са оставили следи в тяхното колективно съзнание и езика им, други - не.

Трудно е да се каже дали арап/ин/ е фонетичен вариант на араби/ин/, с който се назовават няколко народа в Арабския полуостров и Северна Африка, или е самостоятелен етноним, отнасящ се към друг етнос (евентуално за циганите). За наличието на арабите българите са знаели още в ранното средновековие - със сигурност те се срещали с тях по време на византийско-арабските войни, в които са участвали и българите на страната на Византия. Както вече се спомена по-горе, в диалектите и съответно в изнесените езикови материали, вариантът арап/ин/ се отнася към циганите. Но много е възможно първоначално българите да са означавали с него маврите или друг африкански народ, прехвърлен по-късно върху циганите, въз основа на приликата по цвета на кожата им. 

*

По исторически данни българите, т.е. прабългарите и славяните, са се срещали с римляните, готите, галите, франките и други европейски народи и племенни общности още по времето на Атила. Но от този период не са запазени устойчиви словосъчетания с компонент етноним. В тяхната система не се откриват следи дори от немските рудари, известни в Сърбия и Средновековна България (XIV-XV в.) като "саси". Съхранените до днес няколко израза, свързани с наследниците на споменатите древни народи, са от много по-късен период - най-вероятно от втората половина на XIX в., когато някои българи са учили в Западна Европа или може би от времето след Освобождението, когато редица търговци са ходели там за стоки. В повечето случаи обаче българите са черпели сведения за тях индиректно чрез румънците и най-вече от турците, чиито интелигенции по това време са ги познавали много повече. Това е видно от представените по-долу устойчиви словосъчетания, част от които са превод от турски или румънски.

Калките на турските изрази: Френец незнабожник. - тур. Fransız imansız и ироничният фразеологизъм Француз акъллия - тур. Fransızakıllı ‘за човек, който взема отношение по всички въпроси; многознайник’, изразяват по-скоро негативното отношение на турците към французите, отколкото това на българите. Противоположно на турците, румънската интелигенция е подражавала във всичко на французите (известно е, че дори Букурещ е построен по градоустройствения план на Париж, поради което го наричали Малкия Париж). По този начин е показвала, от една страна, доброто си отношение към тях, а от друга - превъзходството на французите. От това време е и шивашко-модният термин алафранга, както и изразът За женско чак до Френско, в които прозира румънско влияние. Тези примери ясно показват, че отношението към даден народ от страна на едни народности може да бъде крайно негативно, а на други - обратното.

Така, от една страна, турците, а от друга - румънците, са повлияли върху формирането на двойственото отношение на българите към французите. Във вътрешната структура на фразеологизма Хващам някого като френец ‘спипвам някого в момента, когато върши нещо лошо, някакво зло’ най-вероятно сравнението като френец означава ‘с хитрост, умно’. Но в дидактичната поговорка Турчин побратим, калугер девер и френк ортак не хващай, българинът е изразил своето недоверие към французите. Всъщност дублетната форма френк (freng/frenk) на днешния етноним французин и някогашният вариант френец в български и турски, освен ‘французин’, са означавали изобщо ‘европеец’. За българския народ като цяло французите са символ за незнайните и непознати западноевропейски народи. Това проличава и във фразеологизма Наприказвахме се френски ‘карахме се’, което буквално означава говорихме като на чужди езици.

Друг дублет на етнонима французин в диалектите е фръг, регистриран в поговорката У българина инат, у гърка салтанат ‘великолепие, разкош’, а у фръг ‘французин’ мурафет ‘умение, изкусност’. В този израз отново се подчертава завидното изискано поведение на французите, което несъмнено българите са оценявали като положително. Нека си припомним комедията на Д. Войников "Криворазбраната цивилизация", в която, чрез похватите на сатирата, се осмива прекаленото подражание на французите. И до днес образът на французойката е еталон на жена с прекрасна фигура, което е видно от наситеното с положителна конотация сравнение като французойка ‘слаба, фина, със съвършено тяло’. Това явление продължава и през целия ХХ в., когато България се причислява към франкофонските страни и народи. Изучаването на западен език в българското училище със задължителен избор между френски, немски, английски езици, почти до 80-те години на миналия век, също е допринесло не малко за това. Всъщност и днес българинът не е престанал да се прекланя пред френската култура.

*

Освен французите българите са смятали за хитреци и англичаните, известни по това време с турската форма на етнонима, т.е. ингилизин. Хитър като ингилизин, казвал българинът, което потвърждава, че българинът не се е доверявал на непознатите европейци на запад от Австро-Унгарската империя. А това, че черпели сведения за тях от турците, се потвърждава и от пословицата С ингилишка лопата френска попара не сърбай, която, според П. Р. Славейков, също е превод от турски.

Без съмнение, фразеологизмът Измъквам се по английски ‘отивам си, без да се сбогувам, незабелязано, обикновено за да избягна някакво задължение’ е от времето след Освобождението, когато представители на българския политически елит са започнали дипломатически отношения с другите западноевропейски страни, в процеса на които те наблюдавали поведението на техните представители и явно са ги оценявали според мерките на своята аксеологична система. В този израз отново се фиксира хитростта на англичанина, но под формата на една интелигентна, според българина, проява.

Днес английският език почти напълно е изместил френския от училището, много българи учат и работят в Англия, където се подчиняват на тяхната култура, но въпреки това стереотипният образ на англичанина е неясен в съзнанието на българина като цяло и поради това този народ остава далечен, непознат и чужд на нашия народ. Към основната черта от неговата характеристика - хитростта, днес се прибавят неговите изискани маниери, за което съдим по метафоричната употреба на етнонима англичанин със значение ‘джентълмен’.

*

Предполага се, че фразеологизмът изпаднал германец ‘човек с окаян външен вид, развлечен, неспретнат, зле облечен’ представя образа на германците от края на Първата световна война, когато в България е имало много представители на движението Wandervögelbewegung, които просели по кръчмите и имали неугледен вид. Не е известно обаче кога и по какъв повод възниква регистираното преди световните войни сравнение Разбесила се като алеманка (Дупнишко). След Втората световна война в съзнанието на българина възниква друг стереотип по отношение на немците. Представата за тях като чисти, спретнати хора, стриктни в работата си и т.н. не е намерила израз в системата на устойчивите словосъчетания. Явно, най-силно впечатление те са правели на българите със своята точност, поради което и до днес се казва: или Точен като немец или Немска точност.

*

Други етноними се откриват в еднозначните фразеологизми Правя се на американец // Правя се на японец ‘преструвам се, че не разбирам’, които подчертават съзнанието за различията между българската и американската, респективно японската лингвокултурни системи, като толкова големи, че не дават възможност за никаква комуникация.

Географски швейцарците не са толкова далече от българите, но за тях също не се знае много. В колективното съзнание на българите те се представят индиректно, като се свързват с прословутите си часовници, които се смятат за най-добрите в целия свят, поради което са станали символ за точност: Работили Точен като швейцарски часовник. Същевременно това сравнение изразява мнението на българите, че швейцарците са много прецизни в работата си. А известните швейцарски банки се приемат като символ за сигурност, стабилност и най-добра защитеност на паричните капитали: Стабилен като швейцарска банка. Той се използва в експресивни изрази като Аз да не съм швейцарска банка!, като отказ да се дадат безвъзмездно пари на някого или за нещо общо и дори назаем. Ироничният фразеологизъм На Швейцарското езеро ‘никъде’ е отрицателен отговор на въпроси от рода на Къде ще почиваш? Макар и географско понятие, в една или друга степен то се асоциира и със швейцарците. Всичко това показва, че след формирането на тази държава българите не са имали неофициални контакти с народите, формиращи швейцарската нация, ако изобщо може да се говори за такава, поради което не са могли да ги опознаят и да си създадат стереотипен образ за тях.

В изрази като Пази, Боже, от бахайци и чагатайци; Нахлуват (връхлитат) като хуни се съдържат етноними, за които обикновеният българин днес едва ли знае нещо.

Индиректно, без да използват съответните етноними българите изразяват непознаването на далечни и незнайни народи, за които нямат дори най-малка представа, използвайки названието на дадената държава: Тъмна Индия ‘нещо от което нямам понятие’ или техния език: Говоря ти (казах ти) на български, а не на патагонски. # Говори като чагатаец. # Говори на чагатайски ‘неясно, неразбрано’ и т.н.

По този начин българите изразяват предимно своето неутрално отношение към даден народ.

От: „Другите народи през погледа на българите според устойчивите словосъчетания в българския език”, Зоя Барболова

Източник: liternet.bg
Илюстрация: BulgariCA