Родена в Ташкент през 1953 г., завършила консерватория, Дина Рубина е жив класик на съвременната руска литература. Талантливото й перо ражда забележителни романи и разкази, преведени на 20 езика, а удивителните й сюжети и герои печелят все по-голяма читателска аудитория. У нас са издадени романите й „По слънчевата страна на улицата” (Изд. Дамян Яков) и „Синдромът на куклата” (Изд. Лабиринт).
За хората, интелигентността и старостта, назаем от Дина Рубина.
Под интелигентност, аз разбирам най-вече рядко срещаното умение да не обременяваш другите със себе си.
Трябва да се влюбиш, да си изгубиш ума, да си уговориш среща, да се задъхаш, да разтърсиш гърди, да тичаш към метрото! Да – възраст, да – недостатък на калций, флуор, и каквото още там… всеки има своята хормонална история. Но на душата й е все едно – тя е още на 15!
Умната жената е по-страшна от умния мъж – освен обичайната проницателност, тя разполага още и с емоционална, истински животинска чувствителност, и те хваща на всяка крачка – и никаква логика тук не може да свърши работа.
Запомни трите НЕ – НЕ се страхувай, НЕ завиждай, НЕ ревнувай. И цял живот ще бъдеш щастлива!
Със старостта научаваш, че трябва да променяш себе си, а не жената…
Кръстът на съдбата се създава според ръста на всекиго още преди рождението му.
В живота си съм срещала най-различни мъже. Мнозина от тях – ярки, талантливи и остроумни хора. Но цял живот най-интересно ми е било да бъда със собствения ми мъж.
Жената става жена не тогава, когато физиологията размаха своята диригентска палка, а едва когато почувства съкрушителната си власт над мъжете.
Навярно на човек е присъщо да се привързва към местата на своето детство и младост… Може би, защото те, като огледало, като гладко езеро, са запечатали лика му през годините, когато е бил щастлив…
Жалко, че хората не могат да бъдат реставрирани, подобно на картините.
Детската самота, – говоря за чувството, – може да се сравни единствено със старческата. Най-любимото дете в семейството, както и най-обичаният и обгрижван от внуците дядо, независимо от обстоятелствата, могат да почувстват космическия хлад на приближаващата бездна. Едните – все още далеч, другите – все по-близо до нея…
Източник: lifedeeper.ru
Снимка: Книжная Ярмарка ДК им.Крупской