Съпругът. Наръчник за употреба
Нашумелият британски тандем Джоел Морис и Джейсън Хейзли е готов с мъдри и забавни съвети за възрастни, изгубени в сложния съвременен свят. В „Съпругът. Наръчник за употреба” (Изд. „Еднорог”) двамата сценаристи си спомнят за собственото си детство, и по образеца на някогашните книжки, обясняващи на хлапетата заобикалящ ги свят, сътворяват своя весела поредица за зрели хора, посветена на всевъзможни елементи от нашето ежедневие. В тяхно вдъхновение се превръщат и творбите на знакови илюстратори от 50-те и 60-те години на миналия век, които те надграждат.
Това е съпруг.
Може да ви се струва, че устройството му е сложно, но на практика схемата му е проста.
Наденици с бира са подходящото гориво за него.
Съпругът обича да се занимава с прости поправки, като например да смени уплътнението на някой кран. След това обича да разказва надълго и нашироко за положените усилия и ще държи да се отнасяте с него така, като че ли е изобретил машина, която превръща пръднята в злато.
Съпругът приема трудно някои неща. Едно от тях е това, че може да греши. Ако е сгрешил, съпругът ще започне да изрежда случаите, в които е бил прав, дори те да датират отпреди много години.
Съпругата обича да чете романтични книги. За нея тези романи са възможност да фантазира и да избяга от действителността. Съпругът не си губи времето с разни тъпи измислици. Обича да чете книги за неща, които са се случвали наистина, и разкази за истински мъже. Четенето на такива текстове ще му окаже безценна помощ, ако някой път се озове на Луната или в спецчастите, или стане помощник-мениджър на националния отбор по футбол на Англия.
Съпругът среща затруднения, когато трябва да изрази чувствата си, затова в тази изцяло мъжка група за говорна терапия мъжете биват окуражавани да говорят открито. Трима от съпрузите в тази група играят покер, а четвъртият чете книга за призраци. Не разговарят.
В Япония можете да си купите съпруг робот. Това е М1, изцяло моторизиран електронен съпруг. Може да мести мебели, да пече месо на скара, да чисти канали, да реже печеното, да настройва телевизори, да рита и хваща топки и дори е програмиран да се извинява. За съжаление учените още не са намерили начин да му попречат да се оригва.
С напредването на годините съпругът започва да проявява склонността да издава странни звуци. Пъшка, когато става от стола, и говори като инспектор Клузо, когато реши, че разговорът е започнал да замира. Освен това си напява „трам-там-там“, докато кръстосва от стая в стая. Прави го, за да си напомни, че още съществува.
Съпругът обича принципа „Направи си сам“. Днес Ричард е окачил една врата на пантите така, че килимът под нея й пречи да се затвори, и е сглобил доставен на части скрин, само че са му останали три загадъчни метални елемента, с които не знае какво да прави – и всичко това съвсем сам. Сега упорито шофира напред-назад по една и съща отсечка от шосето, дълга около половин миля, но отказва да попита за пътя.
От: „Съпругът. Наръчник за употреба”, Дж.А.Хейзли и Дж.П.Морис, изд. „Еднорог”
Изображение: Изд.Еднорог
