"Всичко на този свят оставя следи."
Шведската писателка Мариан Фредриксон (1927-2007) е един от многото автори, които започват да пишат книги, за да се справят с депресията. Пише предимно исторически романи, като произведенията й са преведени на 47 езика и са издадени в над 17 милиона екземпляра по света. Главните герои в романите ѝ са силни жени, често със внушителни психически способности. Чрез тях писателката развива тезата, че жените в древността са имали голямо влияние в религията и духовността.
(1927 ~ 2007)
Годините идваха и си отиваха, децата идваха и си заминаваха. Най-тежкото на старостта не са умората и болките в ставите. А времето, което тече толкова бързо, че накрая става нереално. След Коледа веднага идваше Великден. След ясния зимен ден, топлият слънчев. А между тях - празнота.
Жените са упорити като дяволи, гладни за любов, твърди като гранитни скали и слаби като трепереща на вятъра тръстика.
Бог помага само на тези, които имат силна хватка и умеят да взимат за себе си всичко, до последната троха.
Разбирането на това, че хората са различни, идва само с времето и опита. Не, това е много опасно, когато човек има пещера, където може да се скрие. Такъв човек никога няма да се научи да се бори.
Другите ще те преценяват по избора на думите, по начина на говорене, начина на мислене, начина на обличане, жестовете ти.
Защо мъжете правят така, че е трудно да ги обичаш?
Аз съм все по-уверена в това, че мъжете, които не са могли да победят своята майка, впоследствие отмъщават за това на своите възлюбени, жени и дъщери.
Най-малко от всичко разбираме тези, които повече от всичко обичаме.
Нито едно чувство не причинява такава болка, както любовта.
В бъдеще приятелството ще бъде по-важно от любовта.
Очите на любовта лъжат.
Старците казват, че най-лошото в лошата жена е това, че мислиш през цялото време за нея.
Детето може да знае нещо, без да осъзнава своето знание.
Ние възприемаме света в пълно съответствие с нашите предразсъдъци и предубеждения.
Този, който най-много разбира, трябва най-много да търпи.
Какво неизразимо щастие е да бъдеш сам.
Именно надеждата прави човек уязвим. Невъзможно е да се надяваме и вярваме в божествената справедливост.
Бог обича да убива младите.
Действително трябва да бъдеш чудовище, за да си мислиш, че си свободен от всякакви задължения.
На мен ми е нужен свят, в който добродетелите се възнаграждават, а злото се наказва. И тогава светът ще придобие смисъл.
Ние никога не бихме били хора, ако нямахме мъка, ако тя не съставяше основата на нашето битие.
Той остави след себе си пустота. Но тя вече я беше запълнила с облекчение.
Похвалата е опасна, тя навлича нещастие.
Вярно е, че да уловиш мелодията е също толкова трудно, колкото да запомниш сън.
Измислиците се разпространяват свободно там, където няма знания.
Защо ние възприемаме като недостатъци отсъствието на спомени и разбиране?
Фикцията може да изглежда по-правдоподобна, отколкото реално станалите събития. Приказката е по-красноречива.
Мама вярно казваше: "Всичко на света оставя следи". Старите белези винаги болят при лошо време.
Щастието е обречено, то се разбива, и парчетата вечно причиняват страдание.
Най-ужасното в старостта е не умората и болестите. Най-ужасното е времето, което набира скорост, носейки се към неизбежният край, и ти никак не можеш да забавиш неговият бяг.
Трудно е да желаеш на старец дълъг живот.
Снимка: wwd.se
