„Добрите взаимоотношения не означават непрекъсната близост или непрестанно споделяне и съгласие.“
Всеки от нас има силата да намери истинско щастие, както и да открие усещане за цел в живота. В това отношение клиничният психолог Сузана Макмахън e пoмoгнала на милиoни хoра в цял свят да разбeрат сeбe си и сами да си пoмoгнат, най-вече в областта на разрушителното поведение към любовните взаимоотношения.
(Vampire II, 1902 by Edvard Munch, European period)
Хармоничните отношения се характеризират с взаимно уважение и проявления на доброта спрямо себе си и спрямо другия. Това са може би двата най-важни белега и залог за дълготрайност на връзката. Те могат да бъдат (и обикновено са) от по-голямо значение, отколкото любовта.
Ако любовта е съпътствана от уважение и доброта, значи е дълбока и истинска. Твърде често обаче тя не е нищо друго освен остра нужда, и свръхвсичко се отнасяме към „човека, когото обичаме“, без уважение и грижовност.
Ако онова, което наричаме любов, в действителност е маскирана съвкупност от изисквания, то не ще доведе до хармония. Пълноценните взаимоотношения предполагат доверие, приемане, общуване, искрена привързаност и воля за компромиси на моменти.
Трябва да признаем човека насреща като отделна личност, същност в себе си, със собствени потребности, ценности и право на избор. Има неща, които засягат само нас, не засягат другия, нито взаимоотношенията ни с него. Същото е валидно и за партньора.
Добрите взаимоотношения не означават непрекъсната близост или непрестанно споделяне и съгласие. Подобни връзки много скоро се превръщат в задушаващи и отегчителни.
Важна причина за установяване на взаимоотношения е, че те представляват предизвикателство, позволяващо ни да растем и да се развиваме. Това не може да стане в застрашаваща или стресова среда. И така, хармоничните, здравословните взаимоотношения ни осигуряват безопасно, сигурно, насърчаващо убежище в този луд свят, в което бихме могли да сме самите себе си, без да се преструваме.
В лоното на този пристан е позволено да изразяваме чувства, да правим грешки, опити, да поемаме рискове и да бъдем обграждаш с грижи и нежност. Освен подкрепа и ласка добрите взаимоотношения дават стимул, а от време на време ни и отрезвяват с по някое здравословно „пошляпване“.
Днес един от проблемите в областта на взаимоотношенията е, че има твърде малко дълготрайни модели за подражание. Обществото (западният модел) ни е внушило, че най-важните компоненти на междуличностните връзки са сексуалното привличане и привикването към партньора до степен на пристрастеност. А също, че целта на взаимоотношенията е потребностите ни да бъдат удовлетворени от другия.
Единственият начин да се освободим от подобно схващане е да признаем, че най-значимите взаимоотношения, които бихме могли да установим, са с нас самите. Всички останали произтичат от тях - не е възможно да имате по-добра връзка с когото и да било. Никой друг не може да ви обича така, както вие искате. Никой не е в състояние да засити нуждите ви.
Какво е съзависима личност? Как мога да престана да бъда такъв?
Определението съзависима личност е наложено от консултанти и лекари в специализираните клиники за алкохолици и наркомани; те забелязали, че партньорът в подобни случаи е също болен поради прекалена ангажираност с пристрастения и неговия проблем.
Съзависимите се превръщат едва ли не в настойници и често на тях им е по-трудно да се разделят с ролята си, отколкото на пристрастилия се да се освободи от обсебилия го навик. Това е дотолкова болезнено и мъчно преодолимо състояние, че дори на смъртното си легло съзависимият вижда живота на своя спътник да преминава като на филмова лента пред погледа му.
Съзависимостта означава да се грижите за околните повече, отколкото за себе си, и да откликвате на чуждите потребности (така както вие ги разбирате) вместо на собствените си.
А за тази цел трябва доста да „тършувате“ в съзнанието на другите, за да прозрете от какво се нуждаят, какво мислят, какво чувстват и какво би следвало да се направи, за да бъдат променени.
Цялата ви енергия е съсредоточена върху евентуалния обрат у тях. Съзависимият живее в илюзорния свят на бъдещето; „само ако...“ се превръща в рефрен на живота му. „Само ако другият спре да върши това, което върши, животът би бил прекрасен. Само ако се промени, аз ще се чувствам добре.“
Жалкото е, че дори и партньорът да се излекува, съзависимият ще си остане вкопчен в илюзията и няма да знае как да живее, ако ролята, към която се е пристрастил, се обезсмисли. Изискват се много усилия и работа, за да изместим фокуса върху нас самите. Обикновено съзависимият няма никаква представа как да го направи.
Сложността произтича от факта, че всички ние проявяваме склонност към известна доза съзависимост. Помагаме на ближните, понякога за сметка и във вреда на себе си. Далеч по-лесно е да сме ангажирани с нечии проблеми, чувстваме се удовлетворени, когато отглеждаме и крепим някого.
Разликата между съзависимостта (понятие от психологията - единият от партньорите се намира във връзка, където разчита другият до него да отговаря на емоционалните му нужди) и грижовното внимание е въпрос на степен. Има моменти, в които можем да поставяме нуждите на другите над своите и да даваме много от себе си. Но това следва да бъде за кратко и да не се превръща в хронично състояние. Трябва да знаем кога да престанем и как да се погрижим за себе си.
Да съзнаваме, че онова, което правим, е подарък, че го правим по собствена воля, а не за да променим човека. (Единственото изключение са децата. Грижим се за тях, защото те имат правото на това. Малките са уязвими и безпомощни, нужни сме им, за да оцелеят. Не сме съзависими, когато се грижим за бебе или невръстно дете. Можем обаче да станем по отношение на юношите. Полагането на грижи означава също и да знаем кога е дошъл часът да оставим другите да се справят сами с предизвикателствата на живота.)
Ако смятате, че сте съзависими, че притежавате подчертана склонност към подобно поведение, вероятно ще изпитвате силно негодувание и гняв спрямо хората наоколо. Ще се чувствате обсебени от обстоятелствата и неспособни да се разделите с безпокойството, отговорността и бремето на вината. Щом усетите, че сте загрижени повече за нечий чужд живот, отколкото за своя, потърсете помощ.
Единственият начин да се отърсите от съзависимостта е да станете вътрешно зависими. Практикувайте фокусиране на цялото онова внимание, което е било насочено навън, върху самите вас.
Погрижете се на първо място за собствената си личност. Нека околните се заемат сами със себе си. Ако човекът насреща не е в състояние да го стори, посъветвайте го да се обърне към професионалист. Вие сте аматьори в оказването на помощ и затова се оттеглете.
Ако трябва, оставете другия да следва пътя си. Не сте отговорни за неговия живот, нито за пристрастеността му. Вие можете да живеете единствено своя живот!
Избрано от Сузана Макмахън, „Джобен психотерапевт“, изд. Колибри
Картина: Vampire II, 1902 by Edvard Munch, European period
