Наричан „италианския Аристофан”, Карло Голдони е прочут венециански драматург-комедиограф и либретист от 18-ти век. Сам себе си той описва като темпераментен, с леко сърце, комик. Литературното наследство на Голдони се състои от над 260 произведения в различни жанрове - от духа на комедия дел’арте, през трагедии, трагикомедии, комедии, либрета, опери, мелодрами, драми. Голяма част от произведенията си той пише в проза - някои от тях са на италиански език, други са на венециански диалект, а Голдони често се заиграва като смесва литературния италиански с диалектни форми. Автор е на пиесите „Рибарски свади“, „Влюбените“, „Ветрилото“, „Гостилничарката“, „Слуга на двама господари“. Голдони написва и либретото на операта „Гризелда“ (Griselda), композирана от Антонио Вивалди.
(1707 ~ 1793)
Светът е прекрасна книга, но напълно безполезна за този, който не умее да чете.
§
Фалшивата скромност е също така подла, както и суетата.
§
Човекът с хубава книга в ръка никога не може да бъде самотен.
§
Богат е този, който умее да се задоволява с малкото.
§
Жените са винаги по-постоянни в ненавистта си, отколкото в любовта.
§
Любов под маска прилича на огън под пепел.
§
Няма друго средство да отмъстите на публиката, освен да я заставите да ви ръкопляска.
§
Ревността е източник на мъки за влюбения и на обиди за любимия.
§
Онзи, който говори много, не може винаги да говори добре.
§
Който добре започва, е наполовина свършил задачата.
§
Онзи, който никога не напуска страната си, е пълен с предразсъдъци.
Изображения: Studenti.it, carlogoldoni.visitmuve.it