Житейските съвети на жената с пророческа дарба и изумителни психотронични способности
В затруднение ли сте, внимателно се вслушайте в уж случайните реплики на децата. Някои „ключови слова“ биха могли да ви дадат насока или подскажат спасителен изход. Но трябва да съумеете да ги разкодирате с интуиция и, пак ще повторя, най-вече с мъдрост.
Какво ли не прави от нас животът, това сиамство от радости и скърби… И знаете ли що – най-важно е човек сам себе си да разбере. Другото, другото е суета.
Животът е посвещение за душите. Не само да понасят трудности и страдания. Шанс е духовно да се облагородят от тях и поемат пътя към доброто.
Събитията в живота никога не са лоши. Лош е начинът, по който ги възприемаме. Родителите бъркат, ужасно бъркат, когато волно или неволно манипулират рожбите си.
Човекът е като татула. Зависи как гледаш на него – може да се превърне в унищожителен яд, може и в целебно биле… Не е изключено страданието, което приемаме за отрова на живота, в умерени количества да е нашият цяр…
Често пъти се разрешава да поискаш да ти се спусне пример, за да обясниш онова, което ти се дава, какво е – просвещава. Но трябва мъдрост, да го разгадаеш и приложиш, за да разбереш какво ще последва. Затова, стремете се към нея. Хората с дарба, лишени от мъдрост, се развиват донякъде. Тя трябва да се отгледа. С лишения, добрина и търпение.
Искайте! Искайте и ще имате! Но без мъдрост нищо не ще ви ползва. Свободата е отговорност. Съдбата не ни държи зависими на каишка, като куче. Глупостта плете лепкави мрежи. Мъдростта руши ограничения. Извор на радост, животът е и страдание. Трансформирате ли го в добро, умъдрели сте. Не е лесно.
Дадат ли ви нещо с любов, никога не отказвайте. Като си отидете, ще почувствате лекота от благотворния заряд на посланието. Но това не касае откъснатите цветя.
Дарованието може да бъде пропиляно в примамливите изкушения на живота. Пазете се. При материално претоварване растат душевни гърбици. Стремете се към чистота и издръжливост на себедоказване в бурите на съдбата. Колкото по-извисена е дарбата, толкова по-тежки изпитания за притежателя й. От утрото на живота, до сетния дъх.
Помнете, всяка минута, всяка секунда от онова, което трябва да премине през човешката душа на Земята, са строго предопределени. Упованието във Висшата сила ни помага да понесем и най-тежки изпитания с лекота. Трябва да живеем със съзнанието: дори когато губим, печелим… един урок. Имаме ли благородна цел, работим ли ден и нощ за нея, заслужим ли я, ще ни се „даде“.
От: „Зеница към Вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев, изд. Факел
Източник: slava-sevrukova.com
