"Уют” - разказ от новата книга на Десислава Каменова "Али"
(Десислава Каменова, фотограф - Виолета Апостолова - Лети)
УЮТ
Иска ми се да ти кажа, че не те помня. Помня те, и всяка минута помня. Не мисля, че някога съм била такава фанатична. Случи се с теб. Не искам да те забравя! Това си е моя работа и не те намесвам. Тъгувам си тайно, постоянно и понякога сядам сама на пейка в парка. Ти си до мен и мълчим. Лъжа, говоря си наум с теб. Седим и гледаме залеза. Не съм самотна, само изглежда така. Теб те има. Седиш някъде, навярно на пейка. Усмихвам се на слънцето. Обичам всички. Топла съм. Добра съм. Ти си някъде и те има. Има те. Това ми стига. Друг път си седя и гледам да не те мисля. Старая се добре и се поощрявам да пазя дистанция. Всеки има нужда от въздух. Вървя си по улицата и знам, че свежите цветя, които купи от пазара са за мен. Усещам аромата им от стотици километри. Някой ми се кара, че трябва да спра болката с хапчета. Самотата ми е така маскирана, че предизвиква възмущение. Никой не се сеща, че простото мълчание е достатъчно. Грижите приключват при първите симптоми на подобрение или след пет дена дискомфорт за полагащият грижи. Няма да говоря. Ще оставя дните да си минават. Делникът е голям прелюбодеец. Ставаш сутрин и става вечер. Някой казва нещо, друг го прави и вечерта ти се смее в лицето. Още един погубен от чужди нужди ден. Накрая, ставаш куц и/или глух и недовиждаш. Колкото и да се взираш, повечето време е откраднато. Остава да пазиш спомена за твоята несамотна пейка, и онзи никога неприснигнал реален човек Става топло и си готов за сладък унес. Не се интересуваш дали е поредното заспиване. Това се казва пълно щастие, без остатък. Рестото е на масата. Може да го вземе всеки.
Текст и снимки: споделени с любезното съдействие на Десислава Каменова