„Мъка, редувана с удоволствие, умора – с напрежение, сянка – със слънце, затишие с буря, борба с покой…”
Родното място е ВЕЛИКА ДУХОВНА СИЛА. Особено е важно родното място за писателя. Толкова важно, колкото е родният език. Родното място е като майката. Всичко ти дава. Ако в творчеството на един писател не присъства, не се усеща, не личи родното място, родният край, той е духовен чаргар. Или по-точно духовен бежанец в собствената си родина. Произведенията на добрите писатели са свързани с хората, традициите, с живота и природата, с ароматите и миризмите на родното място.
Ако ви се случи да попаднете на книга, който на нищо не мирише, ще знаете, че авторът й или няма родно място или го е забравил. Видите ли, че произведението няма „цвят и миризма”, много е значи водата в него. А литературата, както и виното, не търпят вода. Водата ги разваля. И виното, и литературата, като им се налее вода – не замайват. Не опиват! А това значи – нито виното е вино, нито литературата – литература. Литературата трябва да замайва, да опива човека със силни, облагородяващи читателя мисли и вълнения.
Нищо хубаво не става лесно…
Здрав ли съм, аз съм и щастлив. Ако здрав човек, който живее на свобода и си обича работата не се чувства щастлив, значи, трябва да му има нещо. Искам да кажа, че или не е в ред, или има погрешна представа за живота… Животът не е мандра…
Нали знаете какво е мандра? Мандра е, когато в планината се съберат много дойни овце, млякото им се издоява и събира, бие се в специални каци и се вади маслото. Или пък се подсирва на кашкавал. Това е мандра. От една страна се влива мляко, от другата тече сирене, кашкавал и главно масло…
Животът не е мандра, а труд. Мъка, редувана с удоволствие, умора – с напрежение, сянка – със слънце, затишие с буря, борба с покой, самодоволство с угризение и т. н.
Животът е творчество. Борба. Ако не намираш удоволствие в творчеството, в борбата, мъчно ще намериш мястото си в живота. ако искаш да взимаш, да получава, а не да даваш. Велико нещо е ДАВАНЕТО.
Из интервю на Хайтов за в. „Кооперативно село”, октомври 1979 г.
Снимка: Институт за литература при БАН, lit.libsofia.bg
