Трябва да продължим да мечтаем, иначе душата ще умре…♥ Паулу КОЕЛЮ

През 1986 г. бразилският писател поема по пътя на поклонниците към Сантяго де Компостела, а това пътуване го променя завинаги. Година по-късно на бял свят излиза първата му творба „Дневникът на един маг”, попила философията му за живота и съкровението на неговите търсения.

Как умират мечтите… Думи назаем от Алхимика на словото Паулу Коелю и „Дневникът на един маг” (Изд. Обсидиан). 

Човек никога не престава да мечтае. Мечтите са храна за душата, както яденето дава храна на тялото. През живота си често виждаме своите мечти провалени, а желанията си - съсипани. Но дори и тогава трябва да продължим да мечтаем, иначе душата ни ще умре…

Справедливата битка се почва тогава, когато сърцето ни я желае. В героичните векове, във времето на странстващите рицари, е било лесно - имало е много земя за завладяване и много неща за вършене. В наши дни обаче светът доста се е променил и битката е пренесена от бойните полета вътре в нас самите.

Справедливата битка е онази, която водим в името на мечтите си. Когато те избликнат в нас с цялата си сила -през младостта, - ние сме безкрайно храбри, но все още не сме се научили да воюваме. С големи усилия най-накрая научаваме как да се борим, но тогава вече не сме така храбри. Затова се обръщаме срещу себе си и воюваме със себе си. Ставаме най-големия си враг. Казваме, че мечтите ни са били детински, трудни за осъществяване, плод на нашата липса на познание за истинския живот. Убиваме ги, защото ни е страх да поведем Справедливата битка.

Първият признак, че убиваме мечтите си, е липсата на време. Най-заетите хора, които съм познавал през живота си, винаги намираха време за всичко. Онези, които нищо не правеха, вечно бяха уморени, не разбираха колко малко трябва да свършат и по цял ден се оплакваха, че денят е прекалено кратък. В действителност те се страхуваха да поведат Справедливата битка.

Вторият признак за смъртта на мечтите ни е нашата самоувереност. Понеже не искаме да гледаме на живота като на едно голямо приключение, което трябва да се изживее. Смятаме се за прекалено мъдри, справедливи и прави по отношение на малкото, искано от живота. Поглеждаме отвъд стените на нашето всекидневие и чуваме хрущенето на прекършени копия, усещаме мирис на пот и барут, падане и жадни за победа погледи на воини. Но не разбираме радостта, безграничната радост, която носи в сърцето си всеки воюващ, защото за воюващите не са важни нито победата, нито поражението, а само да участват в Справедливата битка.

На последно място, третият признак за края на нашите мечти е спокойствието, мирът. Животът се превръща в неделен следобед, без да изисква от нас велики неща или нещо повече, отколкото искаме да дадем. Тогава решаваме, че сме зрели, изоставяме детските си фантазии и постигаме своята професионална и лична реализация. Изненадваме се, когато някой на нашата възраст каже, че още иска разни неща от живота. Но в действителност дълбоко в душата си съзнаваме, че сме се отказали да се борим за мечтите си, да поведем Справедливата битка.

Фрагмент от „Дневникът на един маг”, Паулу Коелю, изд. Обсидиан
Снимка: Paulo Coelho
Картина: VITEBSK DREAMS by Leonid Afremov, afremov.com

9889 Преглеждания