През есента на 1866 г. Анна Григориевна в ролята си на стенографистка, работи по подготовката на романа на Достоевски „Играч на рулетка”. В хода на съвместната работа, Фьодор Михайлович се влюбва в своята 20-годишна помощница. На 15 февруари 1867 г. писателят и Анна се венчават. По време на брака им се раждат четири деца. Анна помага във всичко на своя съпруг, а след неговата смърт през 1881 г., събира и систематизира ръкописите му, писмата, фотографиите и личните му вещи. Днес те са представени в музея на писателя. 

Тази удивителна жена оставя забележителни мемоари. Споделяме няколко фрагмента от тях.

♥ „Моят скъп съпруг представляваше човешкия идеал! Всички висши нравствени и духовни качества, които украсяват човека, бяха проявени в най-висока степен у него. Той беше добър, великодушен, милосърден, справедлив, безкористен, деликатен, състрадателен – както никой друг!”

♥ „Господи, как ме измъчват! Ами „кого е изгубила Русия?” Нима в тия минути на мен ми е до „Русия”!? Спомнете си кого загубих аз? Аз изгубих най-добрия човек на света, радостта, гордостта и щастието на живота ми, моето слънце, моето божество! Пожалете ме, лично мен пожалете и не ми говорете за загубата на Русия в тоя миг!”

♥ „Фьодор Михайлович, който толкова самотно дълбаеше дълбоките въпроси на човешката душа, вероятно ценеше моето невмешателство в душевния му и умствен живот, затова понякога ми казваше: „Ти си единствената жена, която ме разбра!” (а това беше най-важното за него). Отношението му към мене наподобяваше на „твърда стена, на която (той чувстваше това) той може да се опре, да потърси подслон. И тя няма да се разруши, а ще го стопли.”

♥ „В началото ми изглеждаше странно, как същият този Фьодор Михайлович, понесъл с такова мъжество огромни страдания (затвор в крепостта, ешафод, изгнание, смъртта на любим брат и жена), как той няма сили да сдържа себе си, да спре пагубната игра, когато спечели, да не прахоса и последния си талер… Това ми се струваше унизително, недостойно за неговия възвишен характер и ми беше болно и обидно да призная тая слабост на своя скъп съпруг. Но скоро разбрах, че това съвсем не е проста „слабост на волята”, а в всепоглъщаща човека страст, нещо стихийно, против което дори твърдият характер е безсилен да се бори. С това трябваше да се примиря, да гледам на увлечението от играта като на болест, против която средства няма. Единственият начин за борба, беше бягството.”

Източник: eksmo.ru
Снимка: fedordostoevsky.ru