Как се избира достойно заглавие за един личен вътрешен конкурс? Из колоритното „джапане из словесни тресавища“ на обичания режисьор и сценарист, назаем от книгата му „Всички ще умрем, а сега наздраве“ (ИК Жанет 45)
(Кадър от филма на Рангел Вълчанов „Лачените обувки на незнайния воин“, 1979 г., Българска Национална Филмотека)
Чрез слухове и чрез лека кола попаднах на зевзеци в Черен Белозем, едно затънтено село, което се преструваше на град. След няколко дни на Черен Белозем му предстояха общински избори. В тази предизборна вечер там бяха основният чешит - кандидат за кмет, в компанията на петте му верни и неразделни другарчета и бъдещи общински съветници. Мястото на предизборната вечер, по-точно вечеря, естествено беше в единствената кръчма и аз бях единственото външно лице, свидетел на това историческо събрание.
Вече трети ден се влачех с тази компания неизтрезнели от незапомнени времена и за награда бях допуснат като наблюдател „за честни избори“. В тези три пиянски дни и нощи бях молен със сълзи на очи да се присъединя и да стана като тях, както си му е редът, водач на листа и общински съветник за чистотата и културата. За целта ми предлагаха безплатно къща с двор, кокошарник и кочина, ако искам. Колко му е... какво ми струва да кажа „Да“.
Събранието реши да сложат и моята снимка на предизборния плакат, защото всички вече се бяха фотографисали под надпис „За светло бъдеще“, листа 99. А най-отгоре на плаката под „светлото бъдеще“ строго гледаше главният чешит, естествено - кандидат-кметът с чаша червено в ръка! В кръчмата между мезета и чаши аз станах единственият свидетел на програмната му реч. Тя беше най-кратката реч, която съм чувал през живота си. Чуйте я! „ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕМ, А СЕГА НАЗДРАВЕ.“
Петимата приятели не ръкопляскаха. Техният водач и сега не каза нищо ново, защото откакто бяха заедно в последните петнайсетина години, той всяка вечер произнасяше все тази реч. Последваха песни и танци на народите чак до сутринта, докато не заспаха прегърнати под масите.
Ура! Докато те, бъдещите общински съветници заедно с водача на листата, танцуваха, аз щях да се задавя от радост! Ето го! Това е победителят в конкурса! Това е финалистът! „Всички ще умрем, а сега наздраве.“ Целунах по челото бъдещия кмет и не можех да повярвам как и с каква лекота това чудо на природата, без пот и безсънни нощи, без капчица питейна вода, без никакъв университет, тоя гениален българин от Черен Белозем с такава лекота удари джакпота. Катурна, задраска всички мои идиотски заглавия. Бъдещият кмет беше нещо като Колумб за Америка или като Гинес за плувните маратони.
Фрагмент от: „Всички ще умрем, а сега наздраве“, Рангел Вълчанов, ИК Жанет 45
Изображение: Кадър от филма на Рангел Вълчанов „Лачените обувки на незнайния воин“, 1979 г., Българска Национална Филмотека, bnf.bg