Липсата на морал и престъпната безотговорност пометоха журналиста с ярка гражданска позиция Милен Цветков. На Великден, който всички ще запомним. Един млад живот бе отнет без време. Жестоко е. Мъката е за най-близките му – неговото семейство, децата му Калина и Боян, приятелите му. Загубата е за всички нас. Милен Цветков, за когото смисълът на казаното беше по-важен от патоса, чиято прямота предизвикваше „неудобни“ разговори, който не изневери на своя нрав и морал докрай… 

Мир и светлина на душата му!

(30 юли 1966 г. ~ 19 април 2020 г.)

Фрагменти от гостуването на Милен Цветков в предаването „Денят започва с Георги Любенов“, БНТ, 23.11.2019. Темата – „Медии и морал“

♥ За това, кой е запазеният му почерк в начина на водене на предаване

Разговорът със зрителите по телефона на живо. Макар, че и преди мен имаше много хора, които го правеха. Може би, това е останало в съзнанието на хората, като някакъв отпечатък, мой. Това беше един радио прийом, който страшно много харесвах. Много обичах отворения телефон, много обичах това, че се обаждат всякакви хора - най-вече класици, както им казваме в средата, в която се движа. Класик е такъв, общонароден човек, човек с торбичка от супермаркет, човек, който е много класически за тези географски ширини. Та това беше – тая обич към тоя непосредствен разговор, в който понякога изпадат бисери, които години наред се помнят и хората ги повтарят. 

Никога не съм се обиждал на зрителските коментари, никога не съм го приемал лично. И поради тази точно причина, никога не ми е пречело какво точно ще ми кажат, как точно ще протече разговора, дали ще ме обидят, дали няма да ме обидят… Това няма никакво значение. Защото аз се дистанцирам. Аз, конкретният човек във вкъщи съм си един, когато застана на тази отворена телефонна линия се превръщам в нещо съвсем друго. 

♥ Ефирът обича ли истината?

Няма такова нещо като истина, да не се лъжем. Няма истина. Най-доброто определение, между другото, което съм чувал за истина, това е - споделена субективност. Споделената от много хора субективност, се превръща в нещо, което след това наричаме истина. Целта е, идеята е, да се доближим до нещо, което рисува най-точно случващото се. 

♥ Що е то „телевизионна харизма“?

Никога не съм мислил как казвам нещата. През цялото време за мен беше важно какво казвам. 

Що е телевизионна харизма - не знам…, симпатия. Човек трябва да стане преди всичко симпатичен. Това е, като някакво предварително условие, за да седнеш ти на това място. Трябва да станеш симпатичен на аудиторията, симпатичен на публиката – тя да ти повярва. Оттам нататък, вече всичко е четене, четене, четене, и придържане, както казах, към някаква споделена субективност. 

♥ Медии и морал 

Той, моралът е проблем за цялата държава. Той не е проблем само за политиците, или само за телевизиите. Той е за цялата държава, моралът. Всъщност, тази история, че „всяко чудо е за три дни“ в България, показва точно това – хората, много много не се впечатляват, не се въодушевяват. Виж, когато им бръкнеш вече в джоба, когато им вземеш от паничката – тогава скачат. Мисля, че историята с морала е проблем на цялата държава, а не на конкретни парчета от живота. 

♥ Тия политици ли заслужаваме?

Ами това сме ние… Това е българската нация, тя изглежда по този начин. Политиците не са спуснати със парашут отнякъде, те са излезли от нас. Ние имаме право да ги контролираме, имаме право да излезем на площадите и кажем – айде, чао на това Народно събрание, дайте следващото, дайте другите управляващи. Не го правят хората, нали така? Ами значи, искат така да бъдат управлявани. Щом искат така да бъдат управлявани – нека да заповядат. 

♥ За бъдещето 

Не мога да отговоря… Изкарах един тримесечен курс, фокусиран към решения и краткосрочна терапия. Това е нещо, което ми е изключително любопитно и интересно - психотерапията. Но изисква много време…, а пък сметките чукат на вратата. Така че, не знам, нямам представа. Ще видя…

23 ноември 2019 г., Денят започва с Георги Любенов“, БНТ

Източник: Денят с Георги Любенов, bnt.bg
Снимка: Милен Цветков