Не затлачвайте ясния си ум с мътни потоци от глупава и безцелна „информация” ♥ Дмитрий ЛИХАЧОВ

„Върху човека ще легне много тежката и много сложна задача да бъде не просто човек, а човек на науката, нравствено отговорен за всичко, което става във века на машините и роботите.“

Обичайте учението 

Ние навлизаме във века, в който образованието, знанията, професионалните навици ще играят определяща роля в съдбата на човека. Без знанията, които, между другото, непрекъснато се усложняват, няма да можем да работим, да бъдем полезни. Физическият труд ще се изпълнява от машините, от роботите. Дори изчисленията ще се правят от компютри, както и чертежите, разчетите, отчетите, плановете. Човекът ще внася нови идеи и ще мисли за неща, за които не могат да мислят машините. За всичко това все повече ще бъдат нужни общата интелигентност на човека, способността му да създава нови неща и, разбира се, нравствената му отговорност, която машината никога няма да може да носи. Елементарната етика на миналите векове безкрайно ще се усложни във века на науката. Това е ясно. 

Върху човека ще легне много тежката и много сложна задача да бъде не просто човек, а човек на науката, нравствено отговорен за всичко, което става във века на машините и роботите. Общото образование помага да се възпита човекът на бъдещето, творецът, човекът – съзидател на новото и нравствено отговорен за всичко, което ще се създава. 

Учение – ето какво е нужно сега на младите от най-ранна възраст. Човек трябва винаги да се учи. 

Всички големи учени до края на живота си не само са учили другите, но и сами са се учили. Ако спреш да се учиш, няма да можеш да учиш и другите. Защото знанията непрекъснато се увеличават и усложняват. Трябва да се помни, че най-благодарната възраст за учене е младостта. Именно през годините на детството, юношеството, младостта човешкият ум е най-възприемчив. Възприемчив е към изучаване на езици (което е изключително важно), на математика, към усвояване на различни знания, към естетическо развитие, което върви успоредно с нравственото развитие и отчасти го стимулира. 

Научете се да не губите времето си за празни неща, за „почивки”, които понякога са по-уморителни от най-тежката работа, не затлачвайте ясния си ум с мътни потоци от глупава и безцелна „информация”. Пазете го за учене, за усвояване на знания и навици, които само на млади години ще усвоите бързо и леко. 

И ето в този момент чувам тежките въздишки на някои младежи – какъв скучен живот предлагате на младите. Само да се учим? Ами почивките, раз-влеченията? И какво, да се лишим от всякаква радост ли? 

Не, не това искам да кажа. Придобиването на навици и знания прилича на спорта. Учението тежи, когато не умеем да открием в него радост. Трябва да обичаме учението и да избираме разумни начини за отдих и развлечения, които също биха ни научили на нещо, биха развили някакви способности, които ще ни потрябват в живота. 

Ами ако не обичаме да учим? Но това е невъзможно! Значи вие просто не сте открили онази радост, която носят на детето, на юношата и девойката усвоените знания и навици. Погледнете малкото дете с какво удоволствие започва да се учи да ходи, да говори, да се рови в различни механизми (момчетата), да играе с кукли (момичетата). Постарайте се да поддържате тази радост от усвояването на новото. Това до голяма степен зависи от самите вас. Не повтаряйте, че не обичате да учите! Опитайте се да обичате всички предмети, които изучавате в училище. Ако те са се харесали на други, защо да не се харесат и на вас? Четете книги, от които ще имате полза, а не просто някакво четиво. Изучавайте историята и литературата. Интелигентният човек трябва добре да познава и едното, и другото. Именно те създават нравствения и естетическия кръгозор у човека, правят заобикалящия го свят голям и интересен, излъчващ опит и радост. Ако, да кажем, нещо не ви харесва в даден предмет, обезателно се постарайте да откриете в него източника на радост – радостта от придобитите знания. 

Учете се да обичате учението!

От: „Писма за доброто и прекрасното“, Дмитрий Лихачов, ДИ Народна просвета 
Снимки: nekropole.info, wikimedia.org

17095 Преглеждания