За мравките и хората, от големия шведски драматург и писател
(August Strindberg by Richard Bergh, 1905)
В началото мравките вървяха и сричаха, подобно на другите животни, на двойки. Храната за малките беше недостатъчна, докато младите бяха малки, защото мъжките бяха лекомислени и бягаха далеч по своите работи, за да не слушат виковете на децата.
В един прекрасен ден една самка, която беше по-хитра от другите, призова мравките на среща, за да се обсъди въпроса за основаване на обществото. Тя откри срещата с една бляскава реч, прекъсвана от живи ръкопляскания, и доказа с пълна очебийност изгодите от основаването на обществото за добрия успех на работата.
Женските предложиха да стоят вкъщи и да приготвят храната, да чистят и люлеят малките, а пък мъжките да добиват храната, управляват и защитават. Мъжките смятаха, че така е справедливо и обществото беше основано.
Мъжките тичаха насам-натам, строяха, воюваха и управляваха зле. Но скоро забелязаха, че са измамени.
– Вие седите вътре на топло и се изнежвате – казаха те на самките – а ние ще бъдем все навън на студа и вятъра. Ние се съгласяваме да доставяме храната, докато младите са малки, но откак пораснат – това не е справедливо.
Самките се събраха и отвърнаха, че приемат решението да се държат кротко към мъжките и че ще залягат повече за възпитанието на малките.
Последва ужасен плач между мъжките, които се държаха кротко и за да спечелят разположението на самките, плъзнаха като червеи по земята.
И малките мъжки се учеха да имат почит към женската, ала защо – и те не знаеха. И тъй, мъжките бидоха покорени. Но след време опустошителната мощ на войната намали числото на мъжките, а женските образуваха голямо мнозинство. Числото на неомъжените мравки се увеличи, а мъжките не можеха да принасят храна за всички. Гладът се изправи между неомъжените и те решиха да направят революция, което ще рече да започната да работят.
Един самец предложи да въведат мормонизма, но те отхвърлиха предложението. И като бяха останали дълго време неомъжени, многобройните женски изгубиха съвсем охота за брак, а уморените самци бидоха смъкнати.
Безбрачните направиха революцията, масово избиха самките и самците и запазиха само някои за продължаване на рода.
– Ние искаме да покажем, че женската не е родена само да люлее малки и да готви храна – казваха те.
И тъй мъжките бидоха настанени в харем под надзора на женските евнуси.
Ала чрез харемския живот женските тъй се промениха, че не можеха да гледат малките си и сега безбрачните станаха дойки и пазачки, без да имат радостта да бъдат майки.
И сега ходеха те и роптаеха над жестокия си жребий и се вайкаха над сторената глупост.
– Да, виждате ли, люлката не ще се изгуби до тогаз, докогато има мравки – подсмиваха се мравките.
Сър Джон Лебок, който изследва мравките научно с микрофон, вярва да е чул някои нахвърлени реформаторски планове, но отпосле мравките дадоха признаци чрез еволюционистичната теория да разбиват всички реформаторски опити, защото напредничавата партия се убеди, че майчинството у мравките е дошло по естествен път и затова е и съвършено и не може да се отмени.
Превод от шведски: Константин Стефанов
Изображение: Portrait of August Strindberg by Richard Bergh (1905) - en.wikipedia.org
