29 юни вече официално е обявен за Ден на Малкия принц. В чест на Екзюпери, който сроди човека със звездите, качи ни на самолета на мечтите си и ни подари своя Малък принц с огромно сърце! 2020 все пак ражда и приказни неща ♥
(Оригинален акварел, дело на Екзюпери, част от великолепните му авторски илюстрации за „Малкият принц“)
Аз съм отговорен за моята роза ♥ Малкият Принц
(XXI, фрагмент)
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:
– Ах! … Аз ще плача.
– Ти си виновна – каза малкият принц, – аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
– Разбира се – каза лисицата.
– Но ще плачеш! – каза малкият принц.
– Разбира се – каза лисицата.
– Но тогаз ти не печелиш нищо!
– Печеля – каза лисицата – поради цвета на узрялото жито.
И добави:
– Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
– Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.
И розите се почувствуваха много смутени.
– Вие сте хубави, но празни – каза им малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
– Сбогом… – каза той.
– Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
– Най-същественото е невидимо за очите – повтори малкият принц, за да го запомни.
– Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.
– Моята роза ми е ценна поради загубеното време… – рече малкият принц, за да го запомни.
– Хората са забравили тая истина – каза лисицата. – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
– Аз съм отговорен за моята роза… – повтори малкият принц, за да го запомни.
От: „Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери, превод от френски Константин Константинов, изд. „Народна младеж“
* Оригинален акварел, дело на Екзюпери, част от великолепните му авторски илюстрации за „Малкият принц“
