По устройство България е държава, в която всеки се устройва, както намери ♥ Райко АЛЕКСИЕВ

„Аз обичам България! Не мога да бъда емигрант и да събирам помощи с паничка. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва!“

През 1933 г. Райко Алексиев публикува в основания от него в-к „Щурец“ следващата сатирична статия. „Свирнята“ на Щуреца по думите му е „правдиво и безпристрастно освиркване, каквото заслужават много лица, факти и събития в нашия притеснен от неволи живот“. През ноември 1944-та големият наш творец е пребит до смърт в София.

За истините, които престъпната власт не може да понесе, както тогава, така и сега, нека пее Щурецът и всички подемем песента му. 

„Аз обичам България! Не мога да бъда емигрант и да събирам помощи с паничка. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва!“  ~ Райко АЛЕКСИЕВ 

За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.
Населението й се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.
Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.
Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците й предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Столицата й има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.
Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България!“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.

* Райко Алексиев, в-к „Щурец“, 1933 г.

14659 Преглеждания