В съня си към Небесните селения полетя голямата българска поетеса Миряна Башева. При нас остават нейни пулсиращи стихове, много от които заживяват като обичани песни.
Светъл път към Вечността, Миряна! Нека да е лято до последен дъх!
(Снимка ~ Вера Райчева, архив сп. Жената днес)
♥ ЛЯТО
Изп. ТОНИКА
Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.
Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.
...
♥ ТЕЖЪК ХАРАКТЕР
Изп. Йорданка ХРИСТОВА
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
...
♥ ЗАКЛИНАНИЕ
Изп. Петър ЧЕРНЕВ
Не тъгувай, моя обич,
първа и последна.
Не тъгувай и не питай,
аз не знам, не знам…
Не умирай, моя мъко,
мъко ненагледна,
няма да те дам, няма да те дам.
Тихо стъпвай, моя обич,
тихо влез при него.
Превърни деня във вечер
и нощта във ден.
Дай му снежен мраз през юли,
януарска жега,
както правиш с мен,
както правиш с мен.
Почерни го, моя мъко,
бял ден да не знае,
изсуши го с огнена ръка.
Не жали го, моя мъко,
мен жали – така е,
с мене е така.
С мене е така.
* Стихове на Миряна Башева
Снимка: Вера Райчева, Архив сп. Жената днес, jenatadnes.com
