„В изтляващия миг на живота съжали, че не е довършил святото дело, че племето му още не е готово…“
(Портрет на Левски, Руска Маринова, 1957)
♥ Думи на голямата наша пророчица за Васил ЛЕВСКИ
„Съзирам го в ранна възраст с потурки, сини очи, свилено светла коса и кръгло лице. Яде коматче хляб, топейки го във водица. По-късно го виждам като ученик – задълбочен, прилежен. Виждам го и зрял, голям и надарен ум. Води го любовта към племето. По-силна е дори от тази към родната майка. Две чувства го направляват – всеотдайност към народа и мъст към потисниците.”
„Много близък е с един възрастен монах. Виждам го – умен старец с големи кафяви очи. Дал му е известна насока за организиране на революционните комитети.“ (Говори за дякон Игнатий)
„Движел се е всякога изрядно облечен. Много добро впечатление оставя в обществото, особено пред непознати и случайни хора.“
„А той никога не се е движел с бедни хора – никога, никога. Домовете, в които влизаше, бяха много богати. Софрата – препълнена. Людете в скъпи дрехи – потури в тъмносиви, много красиви гайтани…“ (велико прозрение – те са двигател за икономическа, политическа и духовна свобода.)
„Свише му се дава ритуалът на клетвата в името на Свободата – върху Евангелието кръстосани пищов и кама“
„Той е разполагал с немалко пари. Те неведнъж са го спасявали от хищните зъби на надвисналата опасност“.
„В живота му присъства девойка, скрита зад изящен воал. Имаше една жена, бегло се мерна някаква кокона…“
„Идеята за мрежата, за конспирацията не я е измислил сам. Аз виждам трима-четирима. Там някъде имаше шепа хора. Идеята бе на един от тях – ето, гледам го – но не само негова… Разискваха нещо подобно. После Левски започна да събира – оттук, оттук, оттук…Той бе толкова дискретен… Другите не биваше да знаят кой е, къде отива, какво има в себе си…“
„Един калугер – много е кръстосвал България. Лице кръгло, червендалесто, немножко више. Раменете – малко ей тъй напред. Той само му помагаше да се настани и отседне. В друго нищо не му помагаше.“ (За отец Матей Преображенски)
„В изтляващия миг на живота съжали, че не е довършил святото дело, че племето му още не е готово…“
„След като го залавят и с рехава, почти символична охрана повеждат от Ловеч към Търново, в мислите на Левски се стаи разочарование – нима организираните от него комитети не можеха да го освободят?… Обзе го горчивина – дорасъл ли е народът за Свобода…“
„Всеотдаен, борбен дух, подкрепящ онеправданите. С тая мисия е на Земята. Така ще е и в следващата му поява в плът.“
„Мене не издаде попа, а оня, който тегли браздата….” Безкрайно честен, Левски е издаден за пари… Агата, с когото беше накрая, точно му каза кой го е предал“
„Къде ти е гробът?“ пита Слава духа на Левски. Отговорът е категоричен „Там, където ме погребаха. Никъде не са ме местили…“
„Тялото е там, гдето по-късно е издигнат знаменитият негов паметник в столицата.“
„Погребението е на около петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна вдлъбнатина. Изкопът в скованата от студ почва е плитък. Земната повърхност там по онова време е била естествено хлътнала и много по-ниска от околния терен. След Освобождението при новия градоустройствен план на столицата, за да заравнят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа много, много пръст – повече от десетина метра. Така погребаният се оказал на значителна дълбочина.“
„Аз, доколкото виждам, скелетът никога няма да бъде открит и изваден на показ… Защо? А дали народът, ненаправил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?… Виждам ги… Съхранени са части от черепа и областта на тазобедрието… Не, никога няма да бъдат изкопани и експонирани…Навеки обаче ще остане делото му – висша благородна мисия на извисен дух, с която идва на Земята.“
„Духът на Апостола още не е прероден. След време и това ще се случи, но вече в друго племе. И ще се сбъдне последната му молитва преди страдалческия физически край: „да работя отново за Свободата“. Бунтарска душа. И пак ще отдаде живот за нея…“
(Левски в затвора, Добри Добрев, 1967)
(Апостолът на свободата, Жечко Попов, 1958)
(Милост от никого не диря, Иван Петров, 1973)
Из: „Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев, изд. Факел
Източник: slava-sevrukova.com
Картини: Руска Маринова, 1957; Добри Добрев, 1967, Жечко Попов, 1958, Иван Петров, 1973
