Защо често избираме път на поведение с катастрофални последици? Защо сме склонни да саботираме сами трудно извоювани позиции? Защо настояваме, че сме прави дори когато всички доказателства сочат обратното? Научният писател и специалист по публично образование Дейвид Дисалво дава отговор на всички тези въпроси в книгата си „Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното“ (Изд. „Изток-Запад“), помагайки ни да разберем механизмите на ума. Книгата му поставя на фокус един забележителен парадокс: това, което иска вашият мозък, често не е онова, от което се нуждае. В действителност голяма част от онова, което прави мозъка ни „щастлив“, води до грешки, предубеждения и изкривявания, а измъкването от собствената ни глава се оказва изключително трудно. Авторът обяснява необяснимото: защо често мислим и действаме по начин, който изцяло противоречи на собствените ни интереси и вади на показ автоматичните ментални модели, които управляват живота ни.
Централната тема: Привикването
Силата на желанието засенчва удовлетворението от получаването. За да остане популярен един 60-годишен комикс, представящ само един койот и една птица, трябва да се запази напрежението на желанието. Няма да се получи, ако койотът хване кукувицата. Хората обичат комикса, защото хитрия Койот иска наградата с всяка фибра на тялото си и вечно не успява да я достигне. За да остане доходоносно начинание, „преживяването гадже“ не може да стане „гадже за истинско преживяване“.
Енергията (и парите) се извличат от напрежението на това да искаш нещо, което никога няма да се материализира. За много наддаващи в иБей именно тръпката от „лова“ е онова, което мотивира все по-високи залози, дори когато същият артикул може да се купи на друго място за по-малко пари и с по-малко време, което е необходимо. Получаването на въпросното нещо често води до тъпо, безнадеждно чувство, гарнирано с объркване. Това е съжалението на получаването – чувството на загуба, което ако можеше да говори, би попитало: „И сега какво?“
И както можете да очаквате, мозъкът ни има отговор на този въпрос: насочи се към ново възнаграждение. Този отговор има смисъл, защото системата на възнаграждението в мозъка е структурирана да ни насочва да търсим непрекъснато полезни награди, било то храна, вода, секс, подслон или техни заместители, например пари и всичко онова, което те могат да осигурят. Разбира се, проблемът е, че когато получим онова, което сме искали, играта приключва. За капак на всичко започва да се настанява нещото, което психолозите наричат привикване, а ние свикваме с въпросното нещо просто за дни или седмици. Пример за този процес, който наблюдаваме всеки ден, е покупката на нова техника, независимо дали е компютър, конзола за видеоигри или смартфон. В началото изпитваме оживление в очакване на купуването на артикула. Когато най-накрая го купим, тази приповдигнатост отстъпва на по-заземено „харесване“ на вещта, което през следващите няколко седмици се разтваря в неутрална оценка. Този етап може да отнеме известно време, но в крайна сметка вещта става просто още едно притежание във вашата колекция с определена полезност (ако изобщо продължава да е полезна). Първоначалното чувство на еуфория никога не може да се завърне по отношение на тази вещ, след като цикълът се извърти до края. Какъв е отговорът на мозъка? Да се фокусира върху нещо ново и да се върне към еуфорията.
В действителност съжалението може да се настани още преди да сме постигнали желаното или преди да изпълним онова, което сме си поставили за цел. Изследванията показват, че съжалението е един от най-влиятелните фактори във вземането на решения, защото ставаме уязвими за него веднага след като очакването на възнаграждението започне да се уталожва в нещо не толкова възбуждащо. Спадът в такива случаи започва дори преди решението да е доведено до край.
Няколко примера илюстрират процеса. Например да си представим мъж или жена, който (която се е развеждал/а и се е женил)омъжвала много пъти. Психологическите изследвания върху привикването във взаимоотношенията показват, че много хора просто никога не преодоляват спада във възторга, след като в живота им се настани реалността на тяхното обвързване. Съжалението запълва емоционалната празнота и бракът страда, докато приключи. Не е случайно, че процентът на разводите при вторите бракове е по-висок от този при първите; опитите да се възвърне очакването на възнаграждението просто задействат нов цикъл на привикване и съжаление.
Друг случай, с който повечето от нас имат опит, е купуването на нова кола. Не е рядкост съжалението да се настани още преди сделката да е сключена, защото в момента, в който бъдещият купувач влезе в автосалона, се сблъсква със сравнението между колата, която възнамерява да купи, и всички други изложени коли. С откритието на всяка характеристика, която другите коли имат, но тази, която той възнамерява да купи, няма, вратата пред съжалението се отваря все по-широко. Когато колата е купена, сравненията продължават – обект на съпоставка са другите коли на пътя, в списанията, по телевизията и т.н. В този случай привикването и съжалението се движат по успоредни коловози.
Още един пример: преместването в нов град и започването на нова работа. Всеки вярва, че новото място или позиция ще е значително по-добро, отколкото онова, с което сме привикнали. „Новостта“ има някаква мистична притегателност, макар да е невероятно краткотрайна и рядко отговаря на очакванията (защото тези очаквания са оцветени от непостижимо желание за непрекъсната еуфория). Когато се пренесем на ново място и започнем нова работа, влизаме в същия цикъл на съжаление, след като очакването на възнаграждението избледнее – оттук и странната, но пълна с мъдро прозрение аксиома „Където и да отидеш, ти си там“.
От: „Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното“, Дейвид Дисалво, изд. „Изток-Запад“, 2017 г.
Илюстрация: What Makes Your Brain Happy and Why You Should Do the Opposite
