„Клането продължило от сутринта до вечерта. Спрели, когато великият везир се качил на олтара на „Света София” и се провикнал към касапите: „Сега почивайте. Този храм вече принадлежи на Аллах!“
За зверствата на османците, насилвали, клали и обезглавявали християните, потърсили убежище в църквата „Света София”, назаем от „Силата на разума“. Историята помни, нека не забравяме и ние - „Света София“ в Истанбул не принадлежи на Аллах, а на светата Премъдрост Божия и човечеството. Къде сте духовници, политици, застъпници на вярата, как защитихте християнското сърце на патриаршеската катедрала „Света София“, която днес отново е превърната в джамия?
(Fall of Constantinople, 1453, artist Theofilos)
Падането на Константинопол
Може би сте чели хрониките на писаря Фаранцес за падането на Константинопол? С тези хроники бих могла да опресня паметта на забравилите, на лицемерите.
Вероятно не сте чели хрониките. Особено ако сте европеец. Защото Европа плаче само за страданията на мюсюлманите и никога за християните, евреите, будистите, хиндуистите. За европейците не е политически коректно да се знаят подробности за падането на Константинопол. Да научат нещо за жителите на града, които в зори потърсили убежище в църквата „Света София” и започнали да пеят псалми, за да измолят Божията милост, докато Мехмет II обстрелвал стените на Теодосий. Патриархът отслужил на свещи последната литургия и в опит да успокои хората високо казал: „Не се страхувайте, братя и сестри! Утре ще бъдете в царството Божие и ще бъдете запомнени до края на времето!” Децата плачели от ужас, майките им ги окуражавали с думите: „Не плачи! Ще умрем за нашата вяра в Исус Христос! Ще умрем за нашия император Константин, за нашата родина!” Османските войски, като биели барабаните си, минали през разрушените стени, отблъснали защитниците на града от Венеция, Генуа и Испания и ги изклали с ятаганите. После нахлули в катедралата и обезглавили всички, дори и бебетата. Забавлявали се, като гасели свещите с малките им отсечени глави. Клането продължило от сутринта до вечерта. Спрели, когато великият везир се качил на олтара на „Света София” и се провикнал към касапите: „Сега почивайте. Този храм вече принадлежи на Аллах”! Навън Константинопол горял, турците разпъвали на кръст, бесели, набивали на кол жителите. Еничарите насилвали и колели монахините – четири хиляди за няколко часа!
Оцелелите оковавали във вериги и ги продавали на пазара в Анкара. Слугите подготвяли пира на победата, по време на който в нарушение на заповедите на Пророка, Мехмет се напил с кипърско вино. Султанът имал слабост към малки момчета. Затова заповядал да доведат първородния син на византийския аристократ Нотарас. Четиринадесетгодишното момче било известно с красотата си. Пред очите на всички Мехмет го изнасилил. После заповядал да доведат и семейството на момчето.
Родителите му, бабите и дядовците, чичовците, лелите и братовчедите. Пред него султанът собственоръчно им отсякъл главите. Един по един. Сетне заповядал да разрушат олатарите и да разтопят камбаните на всички църкви в града. Превърнал ги в джамии или базари. Ето така Константинопол станал Истанбул. Но Диен Дуду от ООН и учителите в нашите училища не искат да се говори за това.
От: „Силата на разума“, Ориана Фалачи, ИК МаК
Изображение: Fall of Constantinople, 1453; artist Theofilos, en.wikipedia.org
