„Сега, когато се научихме да летим във въздуха като птици, да плуваме под водата като риби, ни остава само едно – да се научим да живеем на земята като хора.”
Не просто човек на словото, но и могъщ политически глас, глас на бедните, разочарованите и озлобените. Джордж Бърнард Шоу вярвал, че „Най-голямото зло и най-лошото от престъпленията е бедността“ и използвал творчеството и известността си, за да преследва своите политически каузи. Навярно малцина знаят, че един от най-ранните театрални успехи на Шоу е пиесата „Героят и войникът“, посветена на Българо-сръбската война от 1885 г. Подобно на останалите му пиеси и в тази имало унищожителна критика към войната и обичаен присмех към управляващите класи. На премиерата в Лондон на 21 април 1894 присъствал и Оскар Уайлд. Непримиримостта на Шоу срещу войната, бедността и неравенството, го прави една от най-радикалните известни личности на 20-ти век. Предлагаме ви няколко миниатюри от живота на великия ирландски драматург и писател.
26 юли, 1856
♥ Рожденият ден на Бърнард Шоу
„Не мога да си спомня време, когато написана страница би ми била непонятна, затова мога единствено да предположа, че съм се родил грамотен.“
...
♥ Детство
„Не са ме глезили, но не са ме и наказвали. Ничия жестокост не можеше да направи за мен тоя свят по-ужасен от това, което вече беше… На всички им се струваше, така както и на мен самия, какъв съм в крайна сметка – едно доста неприятно зверче… А моята срамежливост и страхливост бяха просто неправдоподобни.“
„Би било преувеличено да кажа, че от онзи миг вече не вярвах на никого. Но преходът от наивната детска вяра в бащата, като в същество съвършено и всезнаещо, към откритието, че той е просто лицемер и алкохолик, беше тъй неочакван, че неизбежно остави свой отпечатък у мен.“
...
1894
♥ Премиерата на пиесата „Героят и войникът“
След премиерата на спектакъла, преминал с огромен успех, авторът излязъл на сцената за поклон. А от залата някой се провикнал: „Идиот!“. „Съвършено съм съгласен с Вас, - отвърнал Шоу, – но какво можем да сторим ние двамата срещу цялата тая тълпа?“
...
1925
♥ Нобеловата награда
Шоу коментира присъдената му Нобелова награда в типично свой стил – „навярно в знак на благодарност за онова чувство на облекчение, което е изпитал светът в годината, когато нищо не съм написал.“
...
2 ноември, 1950
♥ Смъртта на писателя
„Знаех си, че ако живея достатъчно дълго, подобно нещо навярно ще се случи…“ – такава епитафия пише Шоу за себе си.
...
♥ Бърнард ШОУ за себе си
Аз съм типичният ирландец – семейството ми произхожда от Хемпшир, Англия, а най-древният ми праотец, заселил се в Ирландия през 1689 г., е бил шотландец по рождение.
Аз съм жалък пример за това, че пияният труженик с нищо не е по-добър от истинския пияница. От нищо не се страхувам толкова, колкото от почивните дни.
Моята слава растеше с всеки мой неуспех.
Непостоянството на жените, в които бях влюбен, се компенсираше с адското постоянство на влюбените в мен жени.
От двата вида участ – женската, на постоянното майчинство и мъжката – на постоянното детство, струва ми се предпочитам мъжката.
Често цитирам себе си. Това придава острота на речта ми.
С мен не са се случвали никакви особени събития, дори напротив – аз самият бивах събитие.
Малцина са тия, които мислят повече от два-три пъти годишно. Аз станах всемирно известен благодарение на това, че мисля веднъж или два пъти седмично.
По материал на: izbrannoe.com
Снимка: wikiwand.com
