За лицемерието на безгръбначните, силата на мазника и неизтребимостта на нищожествата - епиграмно и критично от големия наш поет, публицист, сатирик, автор на произведения за деца и преводач на стиховете на Лермонтов, Есенин, Пастернак, Горки, Некрасов, Крилов.
(10 октомври 1903 г. ~ 14 февруари 1996 г.)
Епиграми
§
Напразно сте се разтревожили,
че критиката ще го удуши!
Това е невъзможно!
Може ли
нищожество да се унищожи?
§
Добре, че пишеш за морето ти.
Но в що ти е бедата?
Сол малко има в стиховете ти,
а много е водата.
§
И пружината люто мъсти,
щом премного натиснеш я ти.
§
Познавам полудял
умник,
познавам генерал,
остал
без ни един войник.
Но не познавам неуспял
мазник.
§
От свинството си той не се смути.
Но най се възмути, когато ти
му го посочи.
Възмутен,
взе позата на оскърбен.
§
Надуват го - той гордо плава
в помътения небосклон.
Но отдалече се познава,
че е балон.
§
И гледахме го как успешно зрей,
и думахме си възхитени:
- Брей, че
расте момчето!
От лакейче
как бързо се издигна до лакей!
...
♥ Лъвът и хамелеонът
Седеше в кабинета си лъвът.
Лакеят-пес пречупи си гръбнака:
„Отвън хамелеонът още чака,
за прием идва вече стотни път.”
Лъвът - това се знае - не понася
хамелеоните и затова
разтърси гривестата си глава
и проръмжа с презрителна гримаса:
„Кажете му, че много съм зает,
и нека каже вам какво желае.”
Лакеят-пес угоднишки излая:
„Но той ви носи някакъв букет!”
Отвърна грубичко лъвът:
„Не, няма
с букети той да ме подкупи мен!”
И после каза с тон омекотен:
„Да влезе за една минутка само!”
Разтвори се широката врата.
Оттам хамелеонът се показа.
В ръцете му разкошна бяла ваза
с пленителни ухаещи цветя.
Той цял в усмивки мазни се разлива:
„Ах, извинете ме за дързостта,
най-първо - дайте да се възхитя
от чудния ви глас, от вашта грива…”
„Режи по-късо!” - сряза го лъвът.
„Аз… тоз… букет… за вашата лъвица,
за най-прославената хубавица,
която е видял до днес светът…”
Лъвът бе все тъй строг, все тъй суров, но
пое цветята с вазата все пак…
Дошлият лизна десния му крак
и продължи тирадата любовна:
„А лъвчето ви просто е мечта,
ей богу - вундеркинд и половина!
И може ли това да бъде инак -
щом вий сте прелестния му баща?!”
Лъвът почувствува, че е поласкан, и
не издържа. Направи той поклон
на безгръбначния хамелеон
и на трапезата си го покани.
1946 г.
Снимки: dictionarylit-bg.eu