„Който носи стари дрехи, внася в новото си Аз мисли, които отдавна е отхвърлил от себе си като отживели. Даже и дрехи от хубави дни не трябва да се пазят, защото не бива да се завираме обратно в старото щастие.“

Лили ДИМКОВА и споделените от прочутия й баща познания за влиянието на облеклото върху нашето здраве, настроение и благоденствие.

(Петър и Мария Димкови, 1971 г.)

Татко казваше, че предметите поемат мислите, чувствата на хората, които ги изработват. Излъчването, аурата, на човека се попива от предметите. Дрехите, които носим, също попиват и се изпълват с нашата аура. Ето какво татко казваше за облеклото от духовна гледна точка: 

„Начинът на обличането до известна степен също влияе на здравето. Облеклото на човека е дори в състояние да влияе върху неговото настроение. Тъмните дрехи помрачават душевния лазур, светлото и пъстро облекло създава повече настроение с усмивки и радостни мисли. Затова трябва да се обличаме разноцветно, както цветята, и никога да не носим траур. Понеже дрехите представляват до известна степен една духовна обвивка, нужно е и в най-голяма самотност, и в обществото, човек да се облича в ново, удобно и красиво. Грацията и елегантността на облеклото изхождат обаче отвътре. Има нещо от душата, което облича тялото.

Една част от излъчванията на нашите мисли се поглъща от дрехите и когато една дреха се носи дълго, тя става просто напоена с такива елементи. Всяка мисъл е част от нас самите, всяка наша последна мисъл става част от нашето най-просто Аз. Който носи стари дрехи, внася в новото си Аз мисли, които отдавна е отхвърлил от себе си като отживели. От неговите стари дрехи проникват в новата му личност останки от всички лоши настроения и тревоги, грижи и ядове, които някога, изхождайки от него, са напоили тези дрехи. Значи той поставя един тормоз на своето ново Аз със старото, умрялото Аз от миналите години. Този елемент на лоши настроения и на психическо разтление е това, което прави старите дрехи така да ни омръзват. Те са новата, най-горна кожа върху епидермата, която не е още препълнена и натегната от духовни излъчвания в продължение на много дни. Даже и дрехи от хубави дни не трябва да се пазят, защото не бива да се завираме обратно в старото щастие.

Изразходване на сили е да носиш стари дрехи, да се обличаш с части на собствения си труд от икономия. И змията даже не се връща в старата си кожа по някакви икономически съображения. Природата не носи стари дрехи, природата никога не пести като хората пера, козина и бои. Иначе скоро нейният преобладаващ цвят би заприличал на този на стари панталони, а небесният свод би лъснал от износване, като дрехи във вехтошарница.

Благодатно е да се обкръжава човек с пъстри неща. Това, което радва окото, ободрява духа, а което ободрява духа, ободрява и тялото. Бъдете богати във вашия дух, във вашето въображение и в съзнанието си – и материалното богатство ще дойде. Който вижда себе си на най-долното стъпало на стълбата, ще си остане през целия си живот там. Избирайте дрехи със светли бои за всяка възраст. Обличайте децата в бяло, пъстро.

Траурът трябва да се носи с креп на ръката. Истинският траур не се състои в носене на черни дрехи. Той трябва да е израз на възпоминание и на почит и да става не чрез носене на черни дрехи, а чрез простота в облеклото. И главно с достоен и сериозен живот. Носенето на черни дрехи или на траур е чист предразсъдък.”

За анемични деца препоръчваше да се обличат в червено и да бъдат заобиколени повече с червени предмети. Червеният цвят засилва жизнеността. А по-буйни деца да носят повече синьо, то успокоява. Качествата на цветовете имат дълбок смисъл и трябва да се изучават.

Това бяха мислите на татко за облеклото.

Избрано от: „Петър Димков: Моят баща“, Лили Димкова, ИК Виделина 
Снимка: petardimkov.com