„Не го оставяйте да събира прах на рафта на времето. Поискайте го!“
Септември – месецът, в който се ражда и угасва животът на големия наш писател, драматург и сценарист. „Българско зелено“ (изд. „Жанет 45“, 2011 г.) събира последните, изпълнени с тъжна мъдрост текстове на Станислав Стратиев, разпилени из периодичния и литературен печат, издирени и подредени с голяма любов от съпругата му Лилия Рачева и сина му Любомир Стратиев – като поклон пред паметта на твореца, роден на 9-ти септември 1941 г. и напуснал този свят на 20-ти септември 2000 г.
(Станислав Стратиев, © Фотограф Георги Кьосев)
♥ Поискайте си живота
Не оставяйте други да го живеят вместо вас.
Да мислят вместо вас.
Да решават вместо вас.
Да избират вместо вас.
Да ви казват кого да обичате днес и кого да мразите утре.
Кой е герой и кой – предател.
Какво е бъдещето ви и какво – миналото.
В какво да вярвате и в какво да се съмнявате.
Какво е най-доброто за вас и какво – най-лошото.
Какво е България и какво – народ.
Какви книги да четете и какво вино да пиете.
Не оставяйте други да работят, други да тичат,
други да танцуват, други да се смеят, да ходят на море,
да се обичат, да имат надежда, да живеят човешки.
Вместо вас.
Поискайте си живота.
Не го оставяйте да събира прах на рафта на времето.
Поискайте го!
...
♥ Стоян и избори
Изборите минаха.
Всички победиха.
Който участва.
Като на олимпиада.
Другояче не може и да бъде в страна, където заплатите на народните представители надвишават три пъти заплатите на народа.
Победиха всички.
Всички партии.
Всички коалиции.
Всички движения.
Всички зависими и всички независими.
Едните победиха в градовете с над петстотин хиляди население.
Другите – в тези под петстотин.
Третите – в планините.
Четвъртите – в полето.
Петите – в умовете.
Шестите – в сърцата.
Победата е пълна.
Всички са победители.
Сега трябва да се намери отнякъде губещ.
Съзнавайки почти безизходното положение, предлагат един.
Стоян.
Той е идеалният губещ.
Губи ту работата си, ту спестяванията си, ту жизнения си минимум, ту колата си, ту водата си, ту синовете си, ту дъщерите си, ту надеждата, че въобще ще излезе някога от прехода, ту зъбите си, ту живота си.
Ей богу – идеалният губещ.
Досега е загубил шестстотин хиляди от съгражданите си.
Най-интелигентните си млади хора.
Пазарите си.
Уважението.
Себеуважението.
Националната си идея.
Къде ще намерите по-добър губещ?
Със свещ да търсите, няма да намерите.
Затова няма смисъл от спорадично избухващите тук-там спорове кой е победител.
Безсмислено губене на време.
Да се обединим около безспорното: кой е губещият? Няма и капка съмнение – Стоян.
Така изборните резултати изглеждат напълно реални.
От: „Българско зелено“, Станислав Стратиев, изд. Жанет 45
Снимка: Станислав Стратиев, © Фотограф Георги Кьосев, stanislavstratiev.org
