Носталгично, дъхаво и нежно ~ с думите на обичаната българска поетеса
(Станка Пенчева, © Столична библиотека)
В книгата си „Разкопки“ открих едно забравено от мен прозаично „посвещение“. Ще взема да го препиша:
♥
„Ако се съберат всички цветя, които съм получила през живота си –
здравчето на мама при всяко изпращане,
сноповете гладиоли, поднесени ми от изтъкващи себе си хора,
клончетата от пембен крайпътен храст, с които ме посрещна един мъж на малката гара,
кокичетата, набрани в Балкана от децата в Белово през снежен пролетен ден,
розата, която хвърлих жертвено в Дунава от будапещенския бряг,
мащерката на онези горещи летни поляни, в които лежахме,
бледата и жилава пясъчна лилия, която ми изпратиха в писмо,
индийските гирлянди от жълти цветчета и алените цветове на суданското каркаде,
мушкатото от бабиния прозорец,
орхидеите, приготвени за забождане върху вечерна рокля,
сухите треви с дрънкащи семенца, които брахме с него в голото есенно поле,
цветята от планинските ливади, сплетени на сватбен венец върху косите ми,
малкото саксиено цвете, купено за мен с последни стотинки,
юбилейните кошници с набодени на тел пищни цветя и една проста китка гюл от Розовата долина,
цветя без мирис и бели кремове, от чийто гъст аромат боли глава,
виенски мимози и метличини от нивите на детството ми –
ако се съберат накуп всички цветя, получени от мен, бих потънала, задушена и премазана в нежната им безтегловност…“
Избрано от: „Тук съм“, Станка Пенчева, изд. Жанет 45
Снимка: Столична библиотека
