Страхът е недъг на чувствата. Има смисъл да се страхува човек, но от Бога. Страхът от Господа е начало на Мъдростта.
♥ Страхуване и страх
Ще знаете; че нещастията в живота ви се дължат на разните промени, на които се поддавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате в голямо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхът, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нещо, и страхът дойде да ви напомни, че скръбта ще ви посети. И вие се движите от изобилие в недоимък, от радост в скръб, от светлина в тъмнина. Тия смени се дължат на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човека. Днес се страхувате, утре се страхувате, докато започне да се плашите от сянката си. Ето защо пазете се от страха, пазете се от омразата, пазете се от отрицателните мисли и чувства, които създават известни утайки в организма на човека. (Великото и Красивото - 22).
Всяко живо същество е така нагодено, че да използва условията, при които е поставено. Влезели в чужди условия, то изпитва страх, и започва да бяга. (Новият светилник - 63).
Ще гледате да се освободите от страха. Страхът съществува както у всички животни, така и у всички растения. Туй малкото, което ви прави сърцето ви да трепва от страх. Той спъва всички хора... Всички престъпления в света стават все от страх.
Забелязано е, че това, от което най-много те е страх, то ще дойде до главата ти; и това, от което не те е страх, и то ще дойде до главата ти… Значи страхът не може да те предпази... Човек привлича добрите или лошите неща към себе си с мисълта и желанията си. (Новият светилник - 222).
Сегашните хора се страхуват от живота и постоянно се питат: Какво ще стане с нас? Какво ще стане с вас? Нов свят, нови условия идат... Това, за което се страхувате, е старото, което си заминава. (Божественият и човешкият свят - 111).
Ние не трябва да се страхуваме от сегашния порядък на нещата, но трябва да изучаваме света, в който живеем. (Божественият и човешкият свят - 266).
Някой се страхува, че трябва да се откаже от богатството си. Който лесно се отказва от богатството си, лесно заминава за онзи свят. Ако не може лесно да се откаже от богатството си, мъчно умира. Той хърка с часове, докато се освободи от тялото си. (Новият светилник - 194).
Имаш ли страх в себе си, ти си далеч от Истината, която внася в човека вътрешен мир и свобода. (Новият светилник - 219).
Един човек срещнал на пътя си чумата. Той я запитал къде отива. Чумата му казала, че отива в Багдат. – „Колко души ще вземеш?” – „Хиляда.” На връщане от Багдат чумата срещнала същия човек. Той веднага я запитал: „Свърши ли работата си?” – „Свърших.” – „Колко души взе?” – „Двадесет хиляди.” – „Нали каза, че ще вземеш само хиляда?” – „Аз взех хиляда души, а деветнадесет хиляди умряха от страх.” Какво показва този пример? - Че от двадесет страдания само едно е дадено от Природата, а деветнадесет - от човека, от неговия страх. Наистина страхът причинява ред болести, страдания и мъчнотии. (Жива реч - 120).
Има смисъл да се страхува човек, но от Бога. Страхът от Господа е начало на Мъдростта. Първият човек, като сгреши, изпита страх от Господа. Съзнанието му се пробуди, и той разбра, че е сгрешил. Страхът е резултат на пробуждане на съзнанието. Тогава човек разбира, че не е изпълнил Божията воля. (Новият светилник - 312).
Страхът е недъг на чувствата. (Допирни точки в природата - 160).
Страхът е висшият закон, който управлява животинското царство... Законът в животинското царство гласи: Със силния не се разправяй. Срещне ли те на пътя, плюй на краката си и бягай. Ако си на високо, не слизай при силния, да се разговаряш с него. Стой на височината и оттам се обяснявай. Ако търсиш правото си от силния, никога няма да го намериш. Как постъпва вълкът с овцата? Само при един случай овцата може да се спаси – ако е болна. (Новият светилник - 63).
Страхът - това чувство служи просто да ни предпази от всичко, което може да ни повреди. (Сила и живот, Изд. 1924 г. - 169).
Страхът е камшик за упорството на човек. Когато човек е много упорит, трябва да го сплашиш... Като го сплашиш, той омеква. (Разумните същества, изд. 2003 г. - 28).
Страхът показва, че в човешкия живот има някаква дисхармония. Страхът показва още отклоняването на човека от правия път. Колкото по-голям е страхът, толкова по-голямо е отклонението на човек. Престъпниците са крайно страхливи, но се показват смели. (Закони на доброто - 93).
Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Страхът носи най-голямото благословение, понеже той е най-голямото постижение на животинското царство. На основание на този страх главата в задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности - съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за съзнаване на право и криво, е поставена. Понякога да си безстрашен значи да си безсъвестен. Страхливият човек може да бъде съвестен и справедлив. (Живият хляб - 251).
Страхът увеличава негативните качества на човека. Например, ако на някой се случи една малка пакост, или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти. (Противоречия в живота - 5).
Из: „Страхът и стресът. Основи на здравето“ (тематично подбрани и подредени в логическа последователност извадки от Словото на Учителя Петър Дънов),
Източник и снимка: petardanov.com