„Кратки срещи в непознати улици, във градчета с разцъфтели люляци. Само миг и ние ще сме влюбени, само миг от мигове изгубени…“

Дни след като навърши 89 години, поетът, когото познаваме чрез едни от най-обичаните български песни, пое през своята голяма есен… При нас остават емблематичните му текстове на „Закъснели срещи“, „Бяла песен“, „Топъл дъжд“ и още и още. Светъл път към вечността!

„Аз не познавам нищо по-прекрасно от високото художествено слово, от литературата, която смятам за венец на всички изкуства.“ ~ Петър КАРААНГОВ 

Лист

Ветровете летят
над големите глинени хълми,
вий се есенен път
и небето със злато се пълни.

Духа вятър студен,
лесовете внезапно се вдигат,
после падат над мен
и над речната пясъчна дига..

По кафявия път
тупат рижи и бели кобили,
тежки шини гърмят
и жребец край канавката цвили.

Листен дъжд ме вали,
пада жълъд от птица донесен.
Преминавам щастлив
през света на голямата есен.

Една златна ръка
във душата ми мрежи изплита.
Аз ви нося сега
лист от моето есенно скитане

...

Бяла песен
(Песен, изпълнена от Паша ХРИСТОВА, 1971 г., музика Димитър Вълчев)

Нека бяло да бъде полето,
нека белият сняг да вали;
аз те търся в декември и ето,
приближаваш се вече, нали?

Нека бяло да бъде дървото –
като твоята бяла ръка;
нека бяло да бъде, защото
то е много красиво така.

Нека само коминочистача
бъде черен, когато вали;
тук, сред белия сняг това значи,
че ще бъдем щастливи, нали?

Нека тръгнем натам към безкрая,
нека нашият път да се вий;
ще вървиме, дордето накрая
побелеем самите и ний.

...

Закъснели срещи
(Песен, изпълнявана от Мария НЕЙКОВА в дует с Георги МИНЧЕВ, както и с Михаил БЕЛЧЕВ, 1969, музика Петър Ступел )

Някой ден,
в някой весел град,
в някой миг
срещнеш две очи,
срещнеш две ръце...
И се спреш,
сред горещия площад...
Добър ден, две очи,
добър ден ръце, очи...
Кратки срещи в непознати улици,
във градчета с разцъфтели люляци.

Само миг и ние ще сме влюбени,
само миг от мигове изгубени,
само миг но щорите са спуснати,
само миг от мигове изпуснати...

Лека нощ,
после пак си сам...
непознат в някои тъжен град,
сред студен площад
и в страни, в тъмнината, късен час...
лека нощ две очи,
лека нощ ръце, очи...

Кратки срещи в непознати улици,
във градчета с разцъфтели люляци.
Само миг и ние ще сме влюбени,
само миг от мигове изгубени,
само миг но щорите са спуснати,
само миг от мигове изпуснати...

...

Топъл дъжд, чакан дъжд… 
(Песен, изпълнена от Силвия КАЦАРОВА и LZ, музика Тончо Русев)

Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите.
О, аз дочаках пролетният дъжд,
измил нещата и душите.

Долавям как се движи пролетта,
кръвта ми - соковете на стеблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.

Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават.
Ще се издигнат нови гласове,
треви ще бликнат в китните дъбрави.

Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят корени изстинали.
Дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за свойто минало.

Припев:
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как света изведнъж
стана по-красив и бял?

Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлия лиричен звук
на някое, на някое пиано.

Звукът ще влезе в стаите при нас,
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.

* Песни по стихове на Петър Караангов
Снимка: lit.libsofia.bg