За танца на мистерията по острието на живота - така актуално за времето, в което живеем. С думите на д-р Карън Уайът, посветила се на грижите за пациенти в старчески домове, хосписи и приюти за бездомни и книгата й „Най-важните неща“ (ИК Хермес).
♥ Приемане на загадката
В крайна сметка бъдещето си остава загадка и ние трябва да намерим начин да живеем с този факт. Насочването на вниманието към настоящия момент и към висшия ни потенциал не може напълно да разсее безпокойството и несигурността за утрешния ден. Освен това, тъй като живеем в трескавия ритъм на модерното общество, а не в усамотението на манастир, ние сме принудени да правим планове и да вместваме живота си в графици. Ние трябва да си представяме и да предвиждаме какво е възможно да се случи след месеци, за да сме подготвени, нищо че няма как да знаем дали плановете ни ще се изпълнят, или ще бъдат осуетени. В същото време, в името на духовното ни израстване, от нас се иска да живеем в настоящето и да се съсредоточим върху потенциала си, което също може да изглежда невъзможно и безсмислено. Нищо чудно, че страдаме от дължащи се на стреса смущения като потиснатост и тревожност - в края на краищата сме теглени в различни посоки от могъщи сили.
И отново, решението на тази дилема е в намирането на равновесие. Можете да продължавате да планирате и обмисляте бъдещето, но трябва да внесете нов фокус, нова гледна точка - настоящия момент. Когато сте изправени пред трудно решение, което ще повлияе на бъдещето, вие трябва да мобилизирате най-висшия си потенциал и да направите избора, който ще доведе до възможно най-висше благо.
Трябва неуморно да работите в настоящето за премахването на препятствия като арогантността, обидата, егоизма и самосъжалението, за да имате свободата да решавате и да планирате по най-градивния начин за себе си и за цялата планета; да поддържате в съзнанието си усещането за своя най-добър и висш аз, докато вършите ежедневните си дейности, като никога не предавате и не изоставяте предназначението си; да разберете, че неговото осъществяване невинаги ще ви насочва към едно определено занимание, защото за проявлението на потенциала ви може да има различни типове работа. Така или иначе, което и занимание да изберете, трябва да дадете най-доброто от себе си, тъй като от най-голямо значение е качеството на работата ви. И трябва напълно да приемете факта, че предназначението на съществуването ви ще си остане за вас неизвестно и загадъчно, докато действително не се развие. Трябва да можете да живеете в динамичното напрежение между това да знаете и да не знаете, да полагате усилия и да оставяте нещата да се случват, да проявявате дълбока загриженост и да оставате непривързани.
Това е танцът на мистерията по острието на живота.
От: „Най-важните неща“, Карън Уайът, ИК Хермес
Снимка: karenwyattmd.com