„Богомилите, помнете добре, не са рожби на мрака, а стожери, изпреварили времето.”
♥ Богомилите
„Одеждите им са бели. В контраст с катранените църковни одеяния. Съответстват на светлата богомилска душевност. Виждам и заемащите висш духовен сан техни свещеници. Семпли наметала, за разлика от ярко крещящите власеници на висшия ортодоксален клир – епископи, владици, патриарси. Съшити на ръка от късове едро разкроен груб плат. Коланът на снежнобелите им раса не е въжен, като при монасите. Изработен е от материята на широките им бели одеяния. Накрайникът на колана, доколкото забелязвам, се разширява, разширява… И завършва, оформяйки джоб. В него аскетичните богомилски монаси са държали жизнено потребните за тяхното време огниво и прахан.”
„Богомилите, помнете добре, не са рожби на мрака, а стожери, изпреварили времето.”
„Виждам нашите богомили. Не са безбожници и антихристи. Несправедливо дамгосани, напразно се опитват да ги опозорят. Прозорливи люде, знаели са, че човек по природа е „сгъстена светлина“. От душа са се уповавали да й дадат земно проявление. Мъдри, смирени, с желание отивали на смърт в името на висша кауза – подобряването на живота. Убедени – създаденото от примера на мъртвите, невинаги е по силите на живите. Не се постига правда, без да се мине през страдание. Нито се опознава сладостта й без горчивините му. Богомилите са избивани невинни като агнета по време на злополучния цар узурпатора Борил, сринал духа на държавата. Най-страховитото зло е винаги коварно скрито не другаде, а в душите ни. Особено, ако е облечено във власт… Оттук е значима част от националната кармична натовареност.”
„Тази карма и най-вече създадената след години от безмилостното преследване на богомилите, за което ще стане дума, трябва да се изкупи. Това ще се извърши седем столетия по-късно с падането ни под османско иго. На висока цена – с цвета на нацията. С пожертване на едни от най-образованите културни люде в тогавашна Европа. Прескъпо ще я изстрада и народът, сведен до ръба на физическото оцеляване.”
„Белязани с позорна дамга, скверните им образи достигат до нас като представители на разбунтувани ангели, благодарение на смъртните им врагове – благочестивите отци. Но тези духовни Кралимарковци разобличават каноническата поквара. Заложили живота си, разбиват еднополюсния църковен модел.”
„Тези духовни народни водачи не отхвърлят Бога, а приемат великата свобода Божественост. Въпросните „еретици” се борят за освободеност на духа.”
„Не са неверници! Богопочитанието им е искрено и силно. Те имат освободена, в известен смисъл, по-съвременна представа за Висшата Сила. Нима вярата в каноните прави хората по-добри? Тяхната Светая светих е душата на човека. Творецът, за богомилите, не е аскетично сух и надменно студен, както се приема в Средновековието.”
„Самозаточени в духовното си царство, отказват изгоди заради чувството си за правда и дълг. Не виждам тези отшелници и адепти, притиснати от застрашения от идеите им клир, да са агресивни. Свободата за тях е в духовността, а не в измамните материални придобивки. Но времената са размирни, а светът – жесток. Никаква толерантност.”
„… И се разгаря зверски поход срещу тях. Клеймени като безбожна рат, измъчвани, душени, горени, превръщани в кървава салата… Злокобен век. Чудовищно престъпление в Европа отеква затуленият вопъл на протеста. Дивашката саморазправа не допуска надежда за един нов свят. Малцината оцелели са прогонени. И те поемат от тук, за да „заразят” цялата земя.”
„С преследванията богомилите се капсулират в спящ вулкан от Духовност. Неговата лава и днес клокочи в жилите ни. Жестока съдба. Но какво са могли да им сторят, освен да раняват, жигосват и смазват крехките земни обвивки на „прокълнатите”? А после лицемерно да ги оплакват заради отклоненията им. Всемощен в кръстния си път е Духът!”
„Виждам недостигнала до нас богомилска Библия – ръкописен свитък, изписан върху обработена брезова кора, който един от техните правосвещеници носи винаги със себе си. Скрит в ствола на кухия му бастун.”
„Не, богомилите малодушно не спасяват кожи. Вярват – лишени от тела, Творецът ще ги дари с такива в друг, по-извисен живот, ако са обречени на светостта Доброта. Убедени в превъплъщаването на душите, затворени в тайното си учение, това им дава сила. А Силата, когато е чиста, никога не ползва сила…”
„Ето, пред мен се разкрива чуден богомилски ритуал. Виждам събрание на тяхното братство. Разположени в церемониален кръг – скромно облечени мъже и жени. След кратка молитва разрязват хляба. Правят го с острие на ножа насочено срещи себе си. Забележете, задължително срещу себе си… Това говори – съзнават жертвата, която ще дадат. Запленяваща мистерия извира от душите им…”
„В зверските гонения богомилите не проклинат мъчителите, клира, страната, народа си. Оттук пламва българската карма. Ако бяха възроптали, едва ли поетото от тях страдание щеше след столетия мощно да натежи на съдбата на нашето племе, огънало се под силата на полумесеца…”
Избрано от: „Зеница към Вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев, изд. Факел
Снимка: kosmicheskovreme.com