(Рождество Христово, Нестеров Михаил Васильевич, 1890-1891 г. Государственная Третьяковская галерея)
Тържествено, плавно камбаните бият
и вест се блаженна разнася навред:
„В пещерата тъмна, хладна там светият
спасител роди се на греховний свят“.
И мигом преплитат се звуци могъщи,
подемат се вихром към небний простор,
а там в тъмнината примирени къщи
към черквата вперят своя светъл взор.
„Роди се спасител“ – вест сладка, блаженна
с радост стоплюва всичките души,
и спомен заблясква в глава уморена,
и с плам се изпълват разбити гърди…
А дните минават и летят години,
откак все се ражда спасителят благ,
безследно и тази година ще мине,
както много други изчезнали в мрак.
Минават години… А спасител няма
подвига да вдигне священ и велик…
И цари се вредом неправда голяма,
и на злото чуй се победния вик.
* Рождество Христово. Эскиз росписи алтарной стены южного придела на хорах Владимирского собора, Нестеров Михаил Васильевич, 1890-1891 г. Государственная Третьяковская галерея
Снимка: dictionarylit-bg.eu
