„Тренът върви сред разкошната природа на нашата обща родина, която вие, макар и различни по убеждения, еднакво спасявате и еднакво ненавиждате за нещастието й.“
Пътувай
Като видиш, че си поомръзнал на хората и те на тебе, като видиш, че няма нищо интересно ни в политиката, ни в литературата, като ти дотегне безсилният, дребнавият ежедневен живот и те налегне скука или те завладее желанието да се махнеш оттам, където си – вземи трена и пътувай.
Какъвто и да е денят, каквото и да е времето, по пътя се ще срещнеш неща, по-интересни от всички тия, които виждаш и преживяваш всеки празен ден. Ако си политик, властвующ или опозиционер, ще намериш среда да кажеш болката си, ще срещнеш други подобни на тебе и сладките разговори и сладчайшите политически прения с комуниста, със земеделеца, с демократа, с народняка, с радикала и широкия ще ти доставят удоволствие, каквото не можеш го намери никъде. Тренът върви сред разкошната природа на нашата обща родина, която вие, макар и различни по убеждения, еднакво спасявате и еднакво ненавиждате за нещастието й. Вие седите на купчина един срещу друг, пушите цигара след цигара и си приказвате.
А пък тия дни да пътувате, сега, в разгара на правописния въпрос, е чисто и просто нещо повече от удоволствие – всички за него говорят и ти ще видиш как махването на еровете е отпушило свободата на мисълта, както махването на канелката отпушва бъчвата. Една права, една свободна мисъл – лежала мъртва и затворена – сега свободно лети и леко отскача от устата на всички: „Тия наши професори-филолози, що толко години бръщолевят, трябва да са големи серсеми…“
Като чуеш това, дохожда ти на ум оная всеизвестна мисъл на философа, който казал: „Истините са вкусни като плодове, когато ги ядеш добре узрели.“
Ако пък сте чист литератор или общественик-народовед, ще имате възможност да срещнете в трена една знаменита българска личност, която непрекъснато обикаля „страната си“, за да поживее между „народа си“, и влачи и вълнува тълпите и умовете като приснопаметната Куртеза.
От него всеки пет минути ще чуеш мисли, противоречещи си една на друга, и ще можеш да си съставиш по-ясно понятие за дълбината на българския писател-мислител.
Ако си любоморничав и страдаш от слабостта, която порядъчните хора смятат за презряна, то пак ще намериш отрада за душата си, защото в трена се ще се намери жена, която можеш да съзерцаваш непрекъснато, както не се прекъсва телеграфната жица, която върви успоредно с трена. Ти няма да сгрешиш, на която и да спреш погледа си. При пътуване всички жени са хубави и интересни.
Освободени от ежедневното, отивайки към неизвестното, към морето или към балкана, душата им просиява и от лицето им пада баналното.
Ако си пък любител на куриозни случки, на приключенийца от живота на малките човечета, на смешни положения; ако си наблюдателен и искаш да видиш душата на народа, духовното труфило на прости, на интелигентни и на полуинтелигентни, при пътуване ще имаш най-голяма възможност да сториш това. Спираш на една гара например. Гледаш на малкия перон куп стражари с изплашени лица, засуетени, изпотени, тласкат пътниците, викат, крещят. Какво се е случило? След малко други десетина стражари се появяват с тежка носилка на ръце. Между множеството пухови възглавници на носилката лежи някакво младо красиво лице в мундир.
– Полека, внимателно – вика той и пъшка високо.
Но по лицето му не се чете никакво страдание, то е живо, хубаво. Стражарите тържествено го донасят до трена!
– Стояне – вика заповеднишки един селянин с червен пояс, който придружава шествието, – иди виж има ли някой вагон с гумени колелета.
Стоян повдига калъча да го не бие по петите и тича с широките си ботуши от край до край на трена да търси вагон с гумени колелета.
Носилката няколко минути стои неподвижно върху треперещите ръце на стражарите.
Скъпият товар, който лежи там, е най-високата личност в градчето – околийският началник, ранен в крака от някой неизвестен противник на законите. Раненият, съмняващ се във вещината и познанията на местния лекар, отива на лечение в София. Носилката с възглавниците и със стражарите потъва в един вагон. Тренът понася всички.
Пътувайте, господа, които скучаете. България е любопитна, весела и интересна страна. Много работи ще видите, ще срещнете и ще научите кръстом по нея.
* Публикувано във в. „Развигор“, бр. 28, 16 юли 1921
* Елин Пелин, Съчинения в шест тома • Том VI, изд. „Български писател“, 1978 г.
