Да се научиш да бъдеш щастлив
Назаем от великолепната книга на испанския автор „Възпитание на характера” (изд. Колибри)
Хората не се раждаме щастливи или нещастни, а се научаваме да бъдем щастливи или нещастни. Никой не намира щастието случайно зад някой ъгъл. Това не е лотария – един ден изведнъж да се падне печалба. Цената на щастието винаги е висока. Няма евтино щастие. Всеки трябва да си го изработи, като се научи да бъде щастлив.
– Много хора мислят, че обществото те прави щастлив или нещастен.
Нашето обкръжение без съмнение влияе на нашето щастие, но щастието не може да се смята за нещо извън човека, нещо, което човек получава или не получава в лотарията на живота. Да го разглеждаме така, означава да влезем в ролята на жертва и да се примирим с нея или да изпаднем в безотговорен фатализъм. Тези затворени разсъждения, освен че са антропологична грешка, са и най-добрият начин да се загуби надежда в ежедневната борба да усъвършенстваме себе си и околния свят. Можем да постигнем много, ако хванем юздите на живота си и бъдем щастливи.
– Но може ли човек да бъде напълно щастлив?
Напълно, абсолютно щастлив – не. Винаги има неща, които ни карат да се чувстваме нещастни, макар понякога да е трудно да ги обясним. През целия човешки живот има мигове на болка. Те обикновено се случват често и оставят у човека белези, които го изгарят, но и го закаляват. „Всяка биография – отбелязва Енрике Рохас – е набраздена от поредици изпъкнали препятствия и несполуки.“ Да надникнеш в чуждия живот, означава да откриеш скъсаното в него, признаците на борбата със себе си и с околния свят, но също и колко голямо е било усилието да продължи напред – заради това, което се нарича „да живееш“. Животът е постоянно противостоене на нещастието.
– Но щом животът е толкова болезнен и труден, как може човек да бъде щастлив?
Щастието не трябва да се бърка с утопичното желание да прекараш целия си живот в състояние на постоянна еуфория или в непрекъснати приятни усещания. Наивно е. Който си мисли така, винаги ще е тъжен, ще се чувства нещастен, а и семейството му сигурно – също. Казвам, и семейството му – също, защото околните безпогрешно забелязват всичко това. Много родители например живеят с романтичната мисъл, че децата не разбират какво става в дома, че са щастливи и прекарват дните си в смях и игри, в забавления със своите неща, чужди на неприятностите или радостта на семейството.
Избрано от: „Възпитание на характера”, Алфонсо Агило, изд. Колибри
Снимка: Twetter / Alfonso Aguilo
