Какво превръща нормалния мъж в задник? Какви видове проблемни мъже съществуват? Д-р Бари Дънкан и д-р Джоузеф Рок задават конкретни въпроси и дават конкретни отговори в своята книга „Да си го кажем направо: мъжете са задници” (Изд. Сиела). И двамата са специалисти психолози с дългогодишен опит и професионална практика, а истините, които разкриват са поднесени правдиво и с голяма доза хумор. Целта - не да бъдат принизени мъжете, а жените да бъдат издигнати до полагащото им се място. Съветът на авторите - мъже към тях е ясно: „Искайте да получите това, което заслужавате!“.

(Edvard Munch - Ashes,1895)

Какво прави от мъжа задник?

Нека изясним кои характерни черти имаме предвид, когато употребяваме този термин:

1. Нечувствителност към партньорката. Не изглежда кой знае какво непосилно изискване да проявиш малко внимание към това какво харесва или не харесва партньорката ти, кое я кара да се чувства добре и кое я наранява. Тези мъже не го правят.

2. Егоизъм. Друго разковниче към изграждане на наистина успешна интимна връзка е способността в разумни граници да поставяте нуждите, изискванията и желанията на партньора си пред своите собствени. Тези мъже не притежават такава способност.

3. Неспособност да поемат отговорност за самите себе си. Когато между двама души нещата не вървят, вина за това имат и двамата. Тези мъже или не осъзнават собствения си принос за влошаването на взаимоотношенията, или твърдят, че не могат да променят начина си на поведение. Все някак намират начин да обвинят вас за всичко.

4. Правят живота на партньорката си по-тежък, вместо да го облекчат. Една от причините, поради която хората заживяват заедно, е да имат с кого да споделят всичко и така да облекчават бремето на живота. Тези мъже само увеличават житейските тегоби по много и най-различни начини.

5. Съревнование, не сътрудничество. Добрите взаимоотношения в една интимна връзка означават споделяне и съвместна работа. Тези мъже се съревновават, сякаш това да печелиш и да бъдеш винаги прав е много по-важно, отколкото да се разбираш с партньорката си.

6. Нужда да упражняват контрол. Най-добрите интимни взаимоотношения се изграждат между равни хора, които се отнасят един към друг с взаимоуважение и си поделят отговорностите. Тези мъже изпитват нужда да държат всичко в свои ръце, те да командват парада и да дърпат конците.

Смущаващо голям брой мъже отговарят на тези критерии. И макар да е възможно въпросът защо са станали такива да разпалва интелектуалното ви любопитство, за вас е много по-належащо да разберете дали човекът, с когото живеете, е задник или не.

...

Как са станали такива?

Жените помагат на мъжете да се държат лошо по най-различни начини.

Първият е, че те се отнасят към тях като към деца (макар и това тяхно разбиране за степента на емоционално развитие на техните партньори да е до голяма степен точно). Жените допускат грешката да предполагат, че мъжете не могат да се грижат сами за себе си и че са неспособни да организират и ръководят собствения си живот. Те прекалено много им помагат и вършат неща, които партньорите им не само могат, но и трябва да вършат сами за себе си. Това поведение на помощ от страна на жените позволява на мъжете да пренебрегват и да не поемат отговорността за своята част от житейското бреме. И в крайна сметка, те започват да очакват от всяка жена винаги услужливо да подлага рамо и да поема целия товар.

Второ, жените помагат на мъжете да се държат лошо, като ги поставят в центъра на своята вселена - и постоянно принизяват собствената си значимост. Доброволно се отказват от собствената си сила и компетентност. Отказват се от хобито си, от приятелите и роднините си. И нещо дори по-важно, отказват се от своите мечти и стремежи. Но щом бъдат превърнати в извор на всичко най-важно и значимо в света на интимната връзка, повече от сигурно е, че мъжете ще започнат и да се държат съответно високомерно и егоистично. По този начин те биват приучени да пренебрегват тревогите на жените и да ги отхвърлят с лека ръка, като незначително хленчене - та нали всичко стойностно и смислено произтича само и единствено от тях.

Трето, жените помагат на мъжете да се държат лошо, като си позволяват да бъдат привлечени от техния потенциал, тоест от това, което мъжете биха могли да станат, а не от това, което са. Жените често са изпълнени с романтичната вяра, че „суровите мъжкари“, в които са се влюбили, ще се променят благодарение на тяхната любов и грижи. Следователно жените всъщност приемат и дори опрощават неприемливото поведение на своите партньори в името на възможността да ги променят. Изключително много жени се вкопчват в тази надежда, въпреки че не се забелязва дори намек за настъпваща чудодейна промяна. И тъй като нетърпимото им поведение е прието и опростено, мъжете се възмущават, когато жените най-сетне започнат да се оплакват - „Много добре знаеше какъв съм, когато се запознахме!“.

И най-сетне, жените спомагат за лошото поведение на мъжете като се държат към тях като към „предмети на успеха“. Те биват привличани и ценят успелите мъже - онези, които могат да им осигурят всички придобивки, съпътстващи успеха. Никоя жена не иска да има за спътник в живота някой „загубеняк“. И затова жените рядко избират за интимен партньор мъж, който може и да не е толкова преуспял, но затова пък да е по-мил и по-деликатен като човек. Така те неволно подсилват онези мъжки черти, които са необходими за постигането на успеха. Няма нищо лошо в това жените да харесват успелите мъже, но, за жалост, голяма част от чертите, съпътстващи преуспяването, не са най-подходящите качества, необходими за постигането на щастливи интимни взаимоотношения.

Избрано от: „Да си го кажем направо: мъжете са задници (А могат ли жените да ги променят)”, Джоузеф Рок, Бари Дънкан, изд. Сиела
Картина:  Edvard Munch - Ashes,1895, commons.wikimedia.org