Всяко семейство се подчинява на правилото: „Ти хубава и аз хубав - какво да ядем.“ | Иван ХАДЖИЙСКИ

("Семейство", Владимир Димитров - Майстора)

Психология на изневярата

Въпросът за изневярата е точка от въпроса за упадъка на съвременния брак, а с това точка от въпроса за упадъка на съвременния свят. И наистина отношенията между мъжа жената, които в своята съвкупност образуват това, което наричаме любов и брак, не се определят само от личните им качества, но пряко и косвено от обществената среда, т.е. от обществените отношения на времето и мястото – с една дума, при последна сметка те са също обществени отношения.

Преди всичко самата личност на човека е едно обществено образувание, едно „снопче от обществени отношения“. Всеки човек принадлежи към една от обществените класи и прослойки и следователно неговият бит, нрав, възгледи, нравственост и душевност се определят от бита на неговата обществена група. А това предопределя начина, по който той ще търси и ще се отнася към бъдещата си съпруга.

На второ място, брачният живот не се изчерпва само с отношенията, в които се намират съпрузите, когато се гледат с влюбени очи насаме или когато са заели успоредно положение под юргана. Този личен, интимен живот заема може би най-малкия резен от техния живот. Брачният живот всъщност обема главната част от общия живот на мъжа и жената и следователно видът на този живот се определя главно от силите на обществената организация.

Поради всичко това въпросът за изневярата може да бъде правилно решен само когато го схванем като обществен въпрос.

Що е изневяра?

Под „изневяра“ можем да разбираме това, което наказателният закон нарича „прелюбодеяние“ – нарушение светостта на брака, т.е. съвкупяване на съпрузите с трето лице. Това определение на изневярата обаче е много общо и формално. Прелюбодеянието може да настъпи при различни условия, а тъкмо тази страна на въпроса може да представлява за нас интерес.

Понеже днешното семейство по силата на съществуващата обществена организация не е морална единица, обединена от взаимната любов на съпрузите и децата, а повече стопанска единица, то поначало и бракът е условен, т.е. в основата му лежат всякакви други материални, политически и др. съображения, само не силата на любовта.

И понеже при един брак-сделка никога не е имало любов между съпрузите, то съпругът или съпругата се явяват само едни от многото жени или мъже, с които съпрузите и преди брака са делили легло. Поради това нищо чудно, че бракът няма да внесе нещо особено ново в любовната практика на съпрузите; нищо чудно, че и след брака те ще продължават в границите на благоприличието, т.е. в границите на лицемерието, т.е. скрито, да споделят легло и с други лица. Психологическата простота на този случай на нарушение „светостта на брака“ прави излишно всяко негово разчепкване.

Интерес за нас представлява повече случаят, когато изневярата означава изчезване на съществуващата между съпрузите любов и заменянето й с безразличие, студенина, дори с отвращение, и когато по силата на нещата, поради други съображения, стопански, обществени и главно любовта към децата, съпрузите предпочитат да не разтрогнат брака.

И понеже тук разглеждаме изневярата във връзка с предварително съществуване на любов между съпрузите, трябва накратко да се спрем на различните видове любов.

Любовта има следните развойни форми: 1) полов нагон, 2) полов подбор в животинския свят; 3) любов-харесване в обществения живот на човека. 4) лична послебрачна съпружеска любов и 5) лична предбрачна любов.

Половият нагон е голият полов глад, лишен от каквито и да било нравствени и естетически съставки.

Половият подбор в животинския свят почива на известни предпочитания във връзка със силата и красотата на любовния другар.

Любовта харесване е избор на любовния или брачен другар въз основа на важещите за времето и мястото обществено-класови изисквания съобразно общественото положение на любовниците или брачущите се. Това е един свободен избор, където може да се предчувствува, но още не е налице нравствена привързаност и съответната й чувствена атмосфера, които характеризират личната любов.

Личната любов, в основата на която стои нравствена привързаност и съответната й чувствена атмосфера, е позната в две форми: лична послебрачна съпружеска любов и лична предбрачна любов.

Личната послебрачна любов започва с любов харесване, ако при брачния избор са взели участие съпрузите, и се създава като причинен резултат от щастливия съвместен брачен живот, почиващ на сродство на характерите, разбирателство, взаимопомощ, сътрудничество, грижи за децата и редица други условия, определяни от времето, мястото и класовото положение на съпрузите.

Съвременното семейство, както казахме, е предимно стопанска единица – със своя бюджет, със своите разходи, отговарящи на класовата му принадлежност. Всяко семейство се подчинява на правилото: „Ти хубава и аз хубав – какво да ядем.“ Поради това бракът по общо правило е условен, не почива върху взаимното влечение между съпрузите, а зависи от груповата принадлежност и общественото положение на брачущите се, от степента на богатствата при имотните среди. Всяка обществена група люби и се жени в своя кръг. В имотните среди съпрузите обикновено чрез брака се домогват до дръзки, състояние и обществено положение, което по друг път по-мъчно или никак не биха могли да имат, или се стремят чрез брака да не влошат поне досегашното си обществено и материално положение. Поради всичко това при имотните среди бракът се превръща в една сделка, където личният въпрос – въпросът за сродство на характерите, нравствена взаимност и духовно съответствие – отстъпва на заден план.

Но дори и бракът да не е сделка, дори младите да се стремят да си намерят другар по душа и сърце, това много мъчно става. Първо, поради груповото разслоение на съвременното общество хората са разделени на отделни групи по богатство, обществено положение, образование, възпитание. Всеки от нас се движи в тесен кръг, където изборът е твърде ограничен. Вън от това противоречивостта на съвременната обществена организация се пренася в противоречивата организация на характера на хората. Обществените недъзи стават и лични недостатъци. В стила на тази организация, почиваща на личния интерес, на егоизма, ние добиваме такова възпитание и се формираме като себични същества. С тази себичност влизаме и в любовта и брака.

Анархията на съвременното общество дава и анархията във възпитанието и формирането на отделните личности. На тези влияния безспорно в съответна по-слаба мяра е подчинен и бракът между безимотните, който в повечето случаи почива на взаимно влечение. Поради всичко това днешният брак обикновено е съжителство на две същества, възпитани различно, с различни навици и характери, които превръщат брака в състезание на равноправен и търсещ налагане егоизъм с всичката му брутална недисциплинираност.

От всичко изложено се вижда, че при съществуващата класова и стопанска условност на брака той само в редки случаи може да събере хора със съответствие на характерите, с взаимно влечение и да се превърне в среда на любовта, и че поначало бракът се явява гроб на предбрачната любов между съпрузите.

Все пак, колкото бракът е по-малко условен, колкото повече почива на взаимно влечение, толкова е по-голяма вероятността за добър брачен живот. Това се вижда от сравнително по-големия брой сполучливи бракове сред малоимотните. Важна сцепителна сила в тези бракове е трудовата им основа. Общите усилия на мъжа и жената, взаимното сътрудничество и помощ при издръжката на семейството правят не само брачното единение необходимо, но изпълват отношенията на съпрузите с нужната сериозност. Трудовото сътрудничество, особено във връзка с грижите за децата, не може да не създаде по-крепки нравствени връзки. И това се вижда, като се сравни крепкостта на тези бракове с тази на браковете в горните обществени среди, където жената без изключение, а мъжът в повечето случаи са освободени от творчески труд. Там жената трябва да бъде красива и забавна кукла на удоволствието, една интересна за мъжкото око витрина. И понеже с напредъка на годините възможностите за променяне и освежаване с новости на тази витрина стават все по-ограничени, тя въпреки цветовете на всички мазила, въпреки изобретателността на шивачи бива напусната по силата на закона за втръсването. И много логично: освен храна за окото тази витрина никога не се е мъчила да създаде една жива нравствена връзка между себе си и мъжа си и вследствие на това става жертва на собствената си природа.

Но в редките случаи на щастлив брачен живот се поражда личната послебрачна любов, състояща се от пълно нравствено единение между съпрузите, изразено в нравствена привързаност и всеотдайност и съответната му чувствена атмосфера. Самото съществуване на тази любов – появила се от прерастване на любовта харесване в лична любов, показва, че в брака няма условия за изневяра. Тази любов се поражда при условия, които осигуряват нейната трайност.

И наистина къде е мястото за изневяра при съществуване на подобна любов? Личността на брачния другар задоволява напълно нравствено и полово другия брачен другар. Те нямат нужда от извънбрачна нравствена утеха. А понеже при личната любов половият момент е подчинен на нравствения и половото единение е израз на нравственото, то още по-малко има място за търсене удовлетворение на половия глад вън от брака.

Строежът на тази любов показва, че изневярата не е израз на незадоволяване на половия глад в семейството, а израз на незадоволяване на нравствения глад за другар. Изневярата показва, че между съпрузите никога не е имало или е престанало да съществува нравствено единение. Тази проста формула разяснява наглед учудващия факт, че много съпрузи водят извънбрачна любов с видимо много по-грозни, по-глупави жени от техните съпруги.

От: „Оптимистична теория за нашия народ”, Иван Хаджийски, 1966
Картина: "Семейство", Владимир Димитров - Майстора