„Аджеба, какво стана? Че тези, дето си бяха добре и дето се наредиха през миналата власт, сега са пак на власт и имат всичко – пари, служби, връзки, заплати, богати роднини… Те се крепят, а аз, какво правя аз? На кой пръч да дърпам мъдете, за да пия мляко?“
За политиката и Балканския кръговрат на властта – стани ти, да седна аз
Светът иска да се плати твърде скъпо за този лукс – демокрацията.
Исус Христос, най-големият идеалист, да дойде на света, и той ще хване камшика, щом пипне властта. Той вече го показа в храма. Щеше да го покаже и после. Всеки народ има шест месеца любовен период след преврат или промяна – като Стамболовата. Шест месеца нежен, демократичен, свободен период. След това идва разочарованието. И в тези шест месеца се правят избори.
– Защо в тях?
– Защото опиянението не е още преминало. Мине ли, ах, мине ли това опиянение, настъпва отрезвяване. Всеки се озърта, всеки се пита: „Аджеба, какво стана? Каква излезе тя? Че тези, дето си бяха добре преди него и дето се наредиха през миналата власт, сега са пак на власт и имат всичко – пари, служби, връзки, заплати, богати роднини… Те се крепят. Те се пазят един друг, а аз, какво правя аз? На кой пръч да дърпам мъдете, за да пия мляко? Няма мляко… Няма служба – службите отдавна – отдавна са заети от новия режим.“
В България политическите страсти са опасни.
– Защо?
– Защото са страсти за власт.
– И за чест.
– Няма чест – има власт.
– Алеко се е борил за чест.
– Затова убиха и него. Всяка борба в България е само за власт и за пари. Друга борба няма.
– За име. Вазов се е борил за име.
– Щом се е борил за име, защо прие да стане министър?
– Да прокара своята линия, своите разбирания.
– С министерски декрети нищо не се прокарва – това го знам, защото три пъти съм бил министър. Това е енигма, загадка и фикция. Властта е реална само тогава, когато има много пари. През 1908-1911 година България имаше пари и това бе единствената заслуга на Малинов. Ако в България бяха дали властта на Янко Сакъзов, на Малинов и на Алеко Константинов, те можеха да направят демокрация. Никой друг. Янко Сакъзов написа една великолепна книга, наречена „Българите в своята история“ – най-хубавата наша историческа книга.
Благоев е умен македонец и пръв схвана психиката на българина – това, че българинът обича диктатурата.
– Защо?
– Защо ли? Защото отхрани партията, която да го храни. Имаше три-четири хиляди партийни членове, по 10 стотинки членски внос на месец – ето ти ги 400 лева. От тях 200 лева за него – за водача, останалите – за общата каса. И така години, години…
– Той е гладувал. Имал е четири деца, болни, гладни…
– Ти ми го казваш, ти, хлапето, на мене, който го познаваше лично и него, и жена му. Те бяха гимназиални учители, но ги уволниха. И тогава се заловиха за издателското перо. Който се хване с това перо, той не умира гладен. Ако не тече – капе, но капе и има хляб. Не отричам – голям българин е, но Янко написа две големи исторически книги, а не дядо ви Благоев.
– Според Вас, какво трябва да се направи, за да не се излага министърът?
– Казах – да се въведе имуществен ценз. Богатият не краде. С редки изключения. Трябва да подпише декларация, че хване ли се в кражба, а също и в злоупотреба с властта за лични облаги, ще бъде застрелян, така, както разстреляха в Гърция през 1922 година генерал Гунарис. Той започна войната против Турция и Кемал Ататюрк и я загуби. Но загуби и главата си.
В света на парите, господин Памукчиев, няма милост, няма прошка. Човек все трябва да плаща с нещо за всяка своя грешка, заблуда или политическо заблуждение. Или с главата, или със свободата, или с имота си. Ненаказан политик не бива да има. Който пръв създаде прецедент за беззаконие, да се разкъсва на четири коня.
Първото беззаконие ражда второто. Второто – третото, и тръгва вече…
– Тогава защо никой не е обесен в България за кражба?
– Защото този, който идва след него на власт, не е сигурен за себе си, че няма да открадне и той.
– Защо?
– Защото той е обещал служби на тези, които са му организирали избора.
– И те чакат, така ли?
– Да, чакат служби, пари, жени. Чакат дипломатически служби. И чужбина… И крадат, лъжат, убиват. Става така нареченият Балкански кръговрат на властта – стани ти, да седна аз. Лапайте, момчета, докато сме на власт.
– И Вие сте уверен, че ние, комунистите, ще повторим тези неща?
– Абсолютно съм уверен.
– По какво съдите?
– Знам законите на живота и на властта.
– Тя няма закони.
– Всяко нещо на този свят се движи по закони. Земята – по законите на Вселената, човекът – по законите на живота. Беглецът от затвора трябва да граби, да убива, за да яде, да се скрие. Постникът Свети Иван Рилски му е намерил другояче колая – скрива се в гората, бере гъби, яде охлюви, убива сърни и елени, а минава за праведник. Само на мене не ми продавайте вашите свети заблуди и любоугоднически измислици. Аз съм човек и съдя за хората по човешки. Сегашните ви управници и те са хора със сто дефекта. Имате един нов кумир – Димитров, Георги Димитров. Но вие забравяте Втората божа заповед, която казва: „Не си прави идоли – кумири. Не им се кланяй и не им служи.“
Това е най-великата заповед. Ако няма кумири и заблуди, човечеството ще гледа трезво на нещата. Моисеевите скрижали го казват: „Нямай идоли – кумири.“
Избрано от: „Срещи с Буров“, Михаил Топалов-Памукчиев, ИК „Интерпрес 67“, София, 1990 г.
