„Не ям, докато не огладнея, не пия, докато не ожаднея. На мен и най-обикновеното е по-вкусно от скъпото.“
~ „Гръцкият учител Сократ“, Лев Толстой
♥ Защо на Сократ не му е било нужна нито изискана храна, нито скъпи дрехи?
Дошъл веднъж при Сократ един учител, погледал живота му и казал:
– Е, видях аз сега твоя живот, Сократ. Ядеш ти само груба храна, дрехи носиш също само обикновени, дори не ги сменяш, едни и същи и през зимата, и през лятото, а обувки съвсем нямаш. За какво ти е тази мъдрост, ако заради нея животът ти е тежък?
– А ти чувал ли си някога да се оплаквам? – попитал Сократ.
– Не, не съм чувал. Ти не се оплакваш. И все пак животът ти не е приятен. Храна и напитки вкусни нямаш и не познаваш удоволствията.
– Не си прав, – казал Сократ – никой така приятно не яде и пие като мен. А защо? Сега ще ти кажа. Ти сам знаеш, че дори и най-обикновената храна ти се струва много по-вкусна от най-скъпата, когато си гладен. Е, аз така и правя: не ям, докато не огладнея, не пия, докато не ожаднея. Тогава за какво са ми скъпи храни и напитки? На мен и най-обикновеното е по-вкусно от скъпото. А за дрехите ще ти кажа, че никакви други не ми трябват. Ти знаеш, че хората имат два вида дрехи – едните зимни, другите летни, защото лятото в зимните е горещо, а зимата в летните е студено. Е, аз така съм калил своето тяло, – казал Сократ – че на мен през лятото не ми е горещо, а през зимата студено. И в пек, и в студ отивам да си върша работата. Тогава защо ми е да си набавям повече дрехи?
– Да предположим, че ти така си калил себе си, – казал учителят – но защо другите хора така да живеят, като теб?
– Чуй тогава. Ще дойде при мен и при тебе човек в нужда и ще каже: помогни ми. На кого от нас ще му е по-лесно да му помогне – на теб или на мен? Ти ще си помислиш: ще се радвам да помогна, но аз самият от много се нуждая. Ако му дам – сам ще изпадна в нужда. Да му помогна в работата – времето ми се свиди, защото ще си мислиш: аз за това време колко много мога да спечеля за себе си. А при мен нещата стоят различно. Аз винаги съм готов да помогна на другия, защото се нуждая от малко. И времето си не пестя, защото пари за него не вземам – уча безплатно.
– Така е – казал учителят.
– Или пък, – пак казал Сократ – да предположим, дошло е трудно време за народа, трябва да се послужи на обществото. Ти ще си помислиш: само мене да не ме изберат, защото тогава в делата си ще съм на загуба. А при мен не е така и аз с радост отивам да служа.
– Прави си, – казал учителят – но аз по-скоро бих се съгласил да умра, отколкото да живея като теб. Учудвам се, че се намират толкова желаещи да те слушат.
– Слушат ме много, но малко изпълняват – казал Сократ. – Едни ще послушат, послушат – и продължават предишния си живот. Но има и такива, които остават и живеят така, както ги съветвам, също като мен не се оплакват и казват, че са станали по-щастливи от преди. Ние знаем вашето щастие, защото чрез него стигнахме до своето, а вие нашето не познавате, защото не сте го изпитали.
Тръгнал си учителят от Сократ и разсъждавал: „Какво да мисля сега за Сократ? Много хора го смятат за полуумен чудак, осъждат го, надсмиват му се, а на мен сега ми се струва, че той е добър и справедлив човек“.
Из: „Гръцкият учител Сократ“, Лев Толстой, превод Ангел Йосифов Иванов, Gaiana book&art studio
Изображение: Greuter Socrates, commons.wikimedia.org
