„Щастлива чучулига. Тя искаше да отиде при бога, да му попее и да му поиска щастие за хората.“
♥ Чучулига
В полето, по пътищата и по нивята имаше много хора и всички говореха за своето нещастие, и всички бяха недоволни един от друг.
Дочу ги една малка чучулига и стана и мъчно.
Такъв необятен простор, такива гори, поля и морета е видяла чучулигата - и навсякъде хора, и все те нещастни.
Една сутрин чучулигата се вдигна и с песен се понесе към небето.
Щастлива чучулига.
Тя искаше да отиде при бога, да му попее и да му поиска щастие за хората. Тя беше готова да даде цялата своя волност. Нека бог даде една частица от своето спокойствие и за хората. За тях това ще бъде даже много.
Тая малка чучулига, забравена в своята велика мисъл да донесе щастие на човека, не усещаше умора, а все летеше и пееше.
Пееше от всичкото си сърце, изливаше всичката си топла душа.
И колкото по-високо се издигаше тя, толкоз по-високо ставаше небето.
Но чучулига се не отчая.
По-високо се издигаше тя и по-забравено пееше.
И пукна се песнопойното сърчице на добрата чучулига. Отпуснаха се пъргавите и крилца. Струйка кръв обагри човчицата и.
Тя падна мъртва сред полето.
И никой не чу песента й. Ни щастливия бог на небето, ни измъчените хора на земята.
Из сборника с разкази „Черни рози“ на Елин Пелин, изд. Т. Ф. Чипевъ, 1928 г.
Снимка: Елин Пелин, Институт за литература при БАН, lit.libsofia.bg