През октомври 1938 г. журналистът, носител на награда „Пулицър“, Хюбърт Никърбокър (1898 ~ 1949) прави интервю с швейцарския психолог и психиатър Карл Густав Юнг (1875-1961), в което го моли да диагностицира тримата най-големи диктатори на ХХ век – Хитлер, Сталин и Мусолини. Интервюто, взето месеци преди началото на Втората световна война е публикувано в „Интернешънъл Космополитън“ през януари 1939 г. От него споделяме финалния анализ на Юнг, посветен на нациите.

(Karl Gustav Jung, 1910)

Чудовище – това е нацията

Никоя държава не си държи на думата. Нацията – това е един голям безмозъчен червей, преследващ какво? Разбира се, съдбата. При нацията не може да се говори за чест, тя не може да държи речи. По тази причина в старите времена се стараели да имат крал, притежаващ лична чест и слово.

Вие разбирате, че сто от най-интелигентните хора в света съставят тъпа тълпа. Десет хиляди такива притежават колективната интелигентност на крокодила. Вие трябва да сте забелязали, че колкото повече са гостите по време на вечеря, толкова по-незначителен е разговорът. В тълпата качествата на всеки се размножават, натрупват и стават преобладаващи за нея като цяло.

Не всеки притежава достойнство, но всеки е носител на нисши животински инстинкти, притежава внушаемостта на пещерния човек, подозрителността и злобата на дивака. Вследствие на това многомилионната нация е сама по себе си нещо дори нечовешко. Това е гущер, крокодил или вълк. Нравствеността на държавните деятели не превишава нивото на нравствеността на животноподобната маса, ако и отделни личности на демократични държави да са в състояние донякъде да се извисят над общото ниво…

Чудовище – това е нацията. Всеки трябва да се страхува от нациите. Това е нещо ужасно. Как е възможно нещо подобно да има чест или слово? Ето защо аз съм за малките нации. Малките нации предполагат малки катастрофи. Големите предполагат големи катастрофи.

Фрагмент от статията „Хитлер, Сталин и Мусолини в анализ на Юнг“, Хюбърт Никърбокър, превод Рени Нешкова
Източник: glasove.com
Снимка: Karl Gustav Jung, 1910, commons.wikimedia.org