„Виж, колко малко неща заслужават гнева, и ти ще бъдеш смаян, като видиш, че никой друг, а само безумни могат да се отдават на злоба.“
Из прочутия трактат по етика и наръчник за мъдрост на египетския фараон, провъзгласил вярата в Единия бог и наречен „най-големият обновител от всички времена“.
(Фараонът Аменхотеп IV, Нефертити и три от дъщерите им, огрени от Бога на слънцето)
~§~
Гняв
Както вихърът в своята беснота изкоренява дърветата и загрозява лицето на природата или както земетръсът в своите конвулсии разрушава цели градове, така и яростта на разгневения човек сее зло около себе.
Опасност и разруха се намират готови в ръцете му.
Но претегли и не забравяй своите собствени слабости, тогава ти ще простиш недостатъците на другите.
Не се предавай на Гнева, тази страст изостря ножа, за да нарани собствената ти гръд или да убие собствения ти приятел.
Ако ти понасяш леките раздразнения с търпение, - това ще ти бъде зачетено като мъдрост; а ако ти можеш да ги изгонваш от твоята памет, - сърцето ти няма да те упрекне.
Нима ти не виждаш, че разяреният човек загубва своя разсъдък ? И когато ти владееш чувствата си, нека яростта на другия да ти служи за урок.
Нищо не прави в разгара на страстите. Защо трябва да се хвърляш в морето през време на силна буря?
Ако ти е трудно да управляваш своя гняв, благоразумно е да го предотвратяваш, затова избягвай всички случаи на падане в ярост или се предпазвай от тях, когато и да те налетят.
Глупецът се дразни от оскърбителните разговори, а мъдрият се отнася към тях с пренебрегване.
Не укривай мъст в гърдите си. Тя ще измъчва сърцето ти и ще обезцветява най-красивите му наклонности.
Бъди всякога повече готов да простиш,, отколкото да отвърнеш на обидата. Онзи, който чака възможност за отмъщение, се намира в засада срещу себе си и навлича беда на своята собствена глава.
Кроткият отговор за разгневен човек е подобен на поливане вода върху огън: намалява неговия жар и от врага той ще ти стане приятел.
Виж, колко малко неща заслужават гнева, и ти ще бъдеш смаян, като видиш, че никой друг, а само безумни могат да се отдават на злоба.
Гневът почва в безумие или в слабост, но помни и бъди уверен, че рядко той завършва без съжаления.
По стъпките на безумието върви срамът.
Зад гнева стои угризението на съвестта.
Из: „Напътствия. Теб аз дарувам“, Аменхотеп IV, изд. Хелиопол
Изображение: Фараонът Аменхотеп IV, Нефертити и три от дъщерите им, огрени от Бога на слънцето
