„Който тича при доктора или лечителя за незначително заболяване и гълта всякакви лекарства, само съкращава живота си, но станал роб на тялото си вместо негов господар, загубва възможността да се самоконтролира.“
Експерименти с калолечение и водолечение
Колкото по-опростен ставаше моят начин на живот, такова повече се увеличаваше моята неприятни към лекарствата. Докато работех като адвокат в Дърбан, известно време страдах от ревматизъм. Доктор Мехта дойде да ме прегледа, предписа ми лечение и аз се почувствах добре. После, до пращането ми в Индия, не помня да съм имал някакво сериозно оплакване. В Йоханесбург обаче запекът и главоболието ми създаваха притеснения. Поддържах формата си, като вземах от време на време разслабителни средства и спазвах диетичен режим. Въпреки това не можех да се похваля с цветущо здраве и постоянно се питах кога ще се избавя от досадата на лекарствата против запек.
По същото време четох за основаване в Манчестър на асоциация „Не закусвай“. Съображението на учредителите бе, че англичаните се хранят доста често и твърде много, че разходите им за лекари са големи, понеже вечерят в полунощ, и ако искат да имат по-добро здраве, трябва да се откажат поне от закуската. Макар всичко това да не се отнасяше до мен, имах чувството, че съображенията на асоциацията частично ме засягаха. Хранех се редовно три пъти на ден, не се лишавах и от следобедния чай. Не бях от хората, които се ограничават в храненето и си позволявах всякакви лакомства, които мотат да се съчетаят с вегетарианската и непикантна кухня. Сутрин не ставах преди шест или седем. Затова си помислих, че ако се откажа от закуска, мота да се избавя и от главоболието. Опитах. Няколко дни ми бе трудничко но главоболието изчезна напълно. Стигнах до извода, че съм се хранел повече, отколкото трябва.
Промяната обаче изобщо не се отрази на моя запек. Опитах седящите вани на Куун, от които имах известна полза, но не се излекувах. Междувременно в ръцете ми попадна „Назад към природата“ на Джъст. Авторът препоръчваше калолечение, а също така пресните плодове и ядките като естествена диета. Аз не преминах веднага към строга плодова диета, но незабавно започнах да експериментирам с калолечението. Компрес от чиста пръст, навлажнена със студена вода и разстлана върху фино ленено платно, като лапа се слагаше върху корема. Правех това преди лягане и махах компреса, когато се събудех. Резултатите бяха напълно успешни. Оттогава съм прилагал това лечение на себе си и на мои приятели и не е имало причина за съжаление. В Индия изобщо нямах време да се застоя на едно място и да правя този експеримент. Твърдо вярвам в калолечението и водолечението. И сега прибягвам до компресите и ги препоръчвам на моите сподвижници при нужда.
Макар да съм прекарал две сериозни заболявалия, убеден съм, че човек почти не се нуждае от лекарства. При 999 на хиляда случая човек може да се излекува с добре регулирана диета, вода и калолечение и средства на домашната медицина. Който тича при доктора или лечителя за незначително заболяване и гълта всякакви лекарства, само съкращава живота си, но станал роб на тялото си вместо негов господар, загубва възможността да се самоконтролира.
Нека горните разсъждения да не се подценяват, понеже са писани в болнично легло. Аз знам причината за моите заболявания. Напълно съзнавам, че само аз съм си виновен и тъкмо заради тази мисъл не съм загубил търпение. Благодарен съм на Бота, понеже болестите ми послужиха за урок и успях да не се поддам на изкушението да вземам безброй лекарства. Знам, че моето упорство често тормози лекарите, но те любезно ме понасят и не ме изоставят.
Предупреждение
Експериментите ми в диетиката излязоха в популярната книга на английски език „Здравен справочник“. От моите книги тази се радва на най-широк кръг читатели както на Изток, така и на Запад – факт, който досега не съм успял да проумея. Написана за читателите на „Индиън ъпиниън“, тя силно повлия върху живота на мнозина. Затова струва ми се е необходимо да кажа нещо повече за книгата. Макар и да съм запазил отразените в нея възгледи, в практическото им прилагане въведох промени, за които читателите трябва да научат. Както всичките ми ръкописи, книгата бе писана с възвишени цели, които винаги са вдъхновявали всяка моя изява. Затова изпитвам дълбоко разочарование, че днес не съм в състояние да прилагам на практика някои представени в книгата теории.
Дълбоко съм убеден, че човек не трябва да пие друго мляко, освен онова, което е сукал oт майка си. Храната му трябва да включва само узрели на слънцето плодове и ядки. Те могат да му осигурят достатъчно хранителни вещества както за тъканите, така и за нервите – от плодовете, например грозде, от ядките – бадеми. За човек с такъв диетичен режим е лесно да потиска сексуални и други нагони. Аз и сподвижниците ми сме разбрали от личен опит, че има много истина в индийската поговорка: „От храната зависи какъв ще излезе човекът.“
Тези възгледи основно са разработени в книгата ми. В Индия за съжаление се оказа, че съм принуден на практика да се отрека от някои мои теоретични виждания. Докато бях ангажиран в кампанията за набиране на нови привърженици в Кеда (област в Северна Индия), една грешка в диетата ме свали на легло. Напразно се мъчех да възстановя без мляко разклатеното си здраве. Обърнах се за помощ към познатите ми лекари, вайдии (народни лечители) и учени да ми препоръчат заместител на млякото.
Предлагаха ми вода от изкисната леща, бадемово мляко. Изтощих тялото си с експерименти, но те не ме вдигнаха от леглото. Вайдиите ми четоха стихове от Чарака, за да ме убедят, че религиозните предразсъдъци за диетата нямат място в терапията. Явно не можеха да ми помогнат да продължа живота си без мляко. И как онези, които препоръчваха без колебание говежди бульон и ракия, биха могли да ми помогнат да спазвам диета без мляко?
Бях дал обет да не приемам краве или биволско мляко. Това, разбира се, означаваше отказ от всякакво мляко и понеже исках да живея, успях някак да се самозалъжа и да наблегна само върху буквата на обета - реших да пия козе мляко. Напълно съзнавах, че с това нарушавам по дух поетото от мен високо нравствено задължение.
Бях обаче завладян от идеята за разгръщане на кампания против закона Роулат (Законът позволявал лишаване от свобода без присъда). Заедно с това у мен се засили желанието да живея. И така, един от най-големите експерименти в живота ми бе прекратен.
Известно ми е възражението, че душата няма нищо общо с онова, което човек яде и пие, тъй като тя нито яде, нито ние. Има значение не какво ще поемеш в себе си отвън, а какво ще изразиш от себе си навън. Безспорно тук се крие някаква истина. Вместо обаче да подлагам на проверка тези разсъждения, ще се задоволя да споделя убеждението си, че за търсещия Истината, който има страхопочитание към Бота и е готов да Го гледа в очите, въздържанието в храненето по количество и по качество е еднакво важно, както въздържането в мислите и в словото.
Ако някои мои възгледи са претърпели неуспех, аз не бих се ограничил само да констатирам това, а ще направя и строго предупреждение подобни схващания да не се приемат. Затова настоявам онези, които по силата на моята теория са се отказали от млякото, да не продължават експеримента, докато не се убедят, че е полезен във всяко отношение или им е препоръчан от компетентни лекари. Моят опит до днес сочи, че няма по-хранителна и по-лека диета от млечната за хора със затруднено храносмилане или болни на легло.
Избрано от: „Моят път към истината“, Махатма Ганди, превод Евгения Камова, Владимир Ганев, изд. „Захарий Стоянов“, 2012
Изображения: mkgandhi
